Александър Герджев е собственик на езиково училище в центъра на София. В него се обучават чужденци на български език. Но аз се срещам с него заради хобито му. Той произвежда занаятчийска бира. Говорим си в една градинка, скрита от шума на столичния град. Около нас падат кестени, симпатични момичета са заели околните пейки. Един от последните хубави дни на лятото е. Въпреки тези разсейващи фактори, ние сме се фокусирали в приказки за бирата.
Официално стартирали бизнеса си с “Диво пиво” на 1 май 2014 г. Преди това заедно със своя съдружник и приятел Николай Димитров правели експерименти и произвеждали бира в малки количества. В онези години все още нямало малки пивоварни, като изключим пионерите от Трявна и “При кмета” в София. В един момент пазарът подсказал, че интересът се повишава, били създадени няколко малки пивоварни, които се обединили в Асоциация на независимите пивовари в България. В момента там членуват седем малки пивоварни, а Александър и Николай са сред учредителите на тази организация.Покрай тези задължителни за формалния характер на разговора ни сведения питам и за мотивацията да се произвежда бира. Александър е категоричен, че го прави заради любовта си към бирата. Бизнесът им не е голям, повечето операции са изцяло ръчни, почти не им остава свободно време, но той харесва да общува с хората, които пият тяхната бира. Иначе екипът им е от седем човека, производството е в село Мрамор, а продажбите се осъществяват в специализирани заведения, предимно в София и Пловдив. Този бизнес е специфичен, големите пивоварни до голяма степен са монополизирали пазара чрез различни похвати, а пазарния дял на крафт бирите у нас е не повече от половин процент. Но потенциалът е огромен, ако се правят сравнения с тенденциите в световен мащаб.
Ключов момент в техния бизнес е качеството и доверието на потребителите. Обикновено хората, които пият крафт бири, са склонни да дадат повече пари за по-добро качество. Това включва и личното отношение на производителя към всяка една бутилка с бира, а понякога означава и да си прекъснеш неделния почивен следобед, за да закараш три каси от твоята бира на петдесет километра. При тях това се случва често, затова държат и охладена бира в цеха за подобни спешни ситуации. Цената на крафт бирата е по-висока от тази на масовите бири, защото количествата са ограничени, а транспорта оскъпява допълнително, но пък за сметка на това потребителят може да вкуси резултата от някой нов експеримент – промяна във вкуса, технологията или съставките. Като пример Александър ми дава тяхното партньорство с организаторите на Капана фест в Пловдив. Преди време те пожелали да си направят своя собствена фестивална бира, която да бъде част от колорита на събитието. Доверили се на качеството, което виждали в “Диво пиво” и се свързали с неговите производители. Така се появила тази колекционерска фестивална бира, която вече има своите фенове. Александър ми споделя, че в новото есенно издание на фестивала, бирата ще бъде особено свежа и изненадваща, резултат от техните опити да създадат нещо наистина хипнотизиращо, което им е отнело около половин година.
Стигаме и до неизбежните въпроси за бизнес модела им – как рекламират, как си правят дизайна на етикетите, как са избрали името. Александър споделя, че в началото нямали време да обърнат достатъчно внимание на тези неща. Едва след първата година, когато започнали да стават по-популярни в София, започнали да търсят по-сериозно мнението на специалисти в тази област. Името “Диво пиво” си дошло спонтанно, двамата го харесали и толкоз. Три години и половина след старта, марката е разпознаваема, все повече заведения искат да я предлагат, а те самите имат желание да разширят своя асортимент, който в момента включва три вида пиво. Срещата им с клиенти се случва на безбройните събития, които те организират – дегустации, участия на фермерски пазари, тематични вечери в бирарии. Така постепенно се разширява географията на потребление и се печелят много нови почитатели.
Накрая питам Александър за потенциала на малките пивоварни в Северна България. Като изключим Варна, там все още няма сериозен производител. Той ми споделя, че бирата у нас е навлязла чрез влиянието на Европа през дунавските ни градове. Първите малки пивоварни били създадени в Русе. Имало и на други места покрай голямата река. Но след промени в акцизните закони преди Втората световна война, много от малките пивоварни фалирали. И така традициите при крафт бирите се позагубили, но в последните години постепенно се възраждат. Това е резултат от комбинация между ентусиазма на производителите, любопитството на българските потребители и световната тенденция на ръст на търсенето на качествени крафт бири. Това звучи насърчващо за техните фенове в Русе, които също не са малко.
“Диво пиво” може да се открие в специализираните бирени магазини, да се поръча през сайтовете за продажба на бира в интернет, или да се консумира в добрите бирарии.
"Пивоварна 359" ЕООД София, ул. Искър 41 тел: 0884 632 122 FB: ДИВО ПИВО