Най-големият кооператив в Сейнт Луис, щата Мисури, стартира през 2008 г. със 170 абонати, които само за пет години се удвояват. Днес те предлагат много продукти с добавена стойност, меса от различни местни ферми, пресни макаронени изделия, храни без глутен и ГМО.
През 2007 г. родените в Сейнт Луис сестри Сара Хейл и Джейми Холер се включват в общност за солидарно земеделие. Докато пазаруват на фермерския пазар Мейпълууд, за да допълнят продуктите, които поръчват от кооператива, сестрите, които също така членуват в движението Slow Food, се чудят как по-лесно да комбинират “пазарната кошница” с местни хранителни продукти.
Само за една година Сара и Джейми успяват да създадат кооператив със 170 члена, който предлага свежи и преработени храни. Бизнесът им вече обслужва над 400 души с помощта на шестима постоянно наети служители. “В известен смисъл, това, което правим, е наистина самообслужване, смее се Сара Хейл. – Намерихме цялата тази чудесна храна и сега я споделяме с другите.” В същността си техният кооператив се явява местен агент за храни и дистрибутор. Събираме храна от множество фермери, предлагайки фантастично разнообразие, казват сестрите. Бизнесът е разработен на основата на устойчивост и развитие на местна хранителна култура. „Членството при нас е една гаранция за фермерите, че това, което искаме те да произведат, ще бъде изкупено. Ние споделяме техния риск, като същевременно ги окуражаваме да произвеждат повече човешка храна, отколкото фуражи”. Сестрите си спомнят с какъв скептицизъм са се сблъскали в началото, когато се опитвали да привлекат за идеята първите фермери. „Когато им говорехме за модела на солидарното земеделие, те сякаш мислеха: „Вие, момичета, изобщо не знаете за какво говорите”, разказва Сара. А сега същите тези земеделци престават да посещават фермерските пазари и продават директно на кооператива – така си спестяват стоенето на сергията в продължение на часове всяка съботна сутрин.До стартирането на кооператива фермерите не получават пари за продукцията си до началото на сезона. Тя се съхранява в голям склад, вдясно от Университетската болница „Вашингтон”. Тъкмо това помага на сестрите да разсеят скептицизма у производителите. „Плащаме им всяка седмица за доставената от тях стока. Бумащината е много, но аз обичам това”, казва Сара.
Тя и сестра й имат известен предишен опит в правенето на бизнес. Сара е работила за популяризирането на брандовете на местната бирена фабрика в продължение на 16 г. Тя е специалист в сферата на социалните услуги в здравната индустрия и се интересува от това как да накара хората да се хранят по-качествено. Заедно с Джейми започват малък бизнес с натурални продукти за баня. Когато им хрумва да се занимават със солидарно земеделие Сара напуска работата си, а Джейми остава заета на половин ден. През пролетта на 2008 г., когато започва фермерският сезон, тя също напуска работата си. Тяхната трета сестра – Линди Съливан , също работи за новата им кауза. Трите успяват да наберат 170 абоната още преди началото на първия сезон. Като във всеки традиционен кооператив за солидарно земеделие, сестрите се сблъскват с рискове, непознати за конвенционалните търговци на едро. „2008 година беше кошмар. Цялото лято имахме само тиквички. Чудя се как въобще задържахме абонатите си. Трябваше да забравя всичките си екселски таблици с различни продукти”, спомня си Сара.
С времето интересът към местните храни в района на Сейнт Луис расте. „Мисля, че това се дължи на добрите ни контакти с местните фермери, създадени по линия на Slow Food”, казва Ариана Ерия, която е омъжена за сина на Джейми Холер – Кевин Уорнър. Тя и съпругът й се присъединяват към кооператива през 2010 г., след като предишната година се преместват в Сейнт Луис.
Промяна в клиентелата и бизнеса
Сара и Джейми забелязват, че бизнесът сега доста се различава от първоначалната им идея, която е ориентирана към това да са полезни на семейства с ниски доходи. „Наистина се мислехме, че ще работим като организация с идеална цел и ще помагаме на социално слабите да си осигурят храна”, казва Сара. Кооперативът е имал не малко клиенти, които са се отказали да поръчват храна, просто защото не са знаели как да я готвят. Затова, за да поддържат жизнеспособен бизнеса си, сестрите се отказват от първоначалната си идея. Също така се натъкват на пазарните реалности, а именно, че само малка част от абонатите на кооператива наистина искат да бъдат свързани с фермите, в които се отглежда храната им. И макар че сестрите поставят върху всеки продукт етикет с името на фермата, където е произведен, практически малка част от хората истински се интересуват от това.
Възпитаване на вкус към местните храни
Макар сестрите и техните служители да са изненадани от липсата на интерес у клиентите към фермите производителки, те не спират да поставят връзката производител-потребител в центъра на своя бизнес. „Всяка година посвещаваме хиляди часове на това да изследваме откъде произхожда храната. И клиентите ни знаят, че правим това за тях.” Много от абонатите познават фермерите чрез доставките през кооператива и когато отидат на фермерския пазар, търсят продуктите на същия производител. А земеделците обичат да чуват, че продуктите им са познати благодарение на солидарното земеделие. Превръщайки се в нещо като клирингова къща за местни продукти, кооперативът успява да постигне целта си за увеличаване на производството на местни храни. “За производството на нашата прясна паста се използват яйца от местни ферми”, казва Сара. А това означава, че парите от продажбите на пастата остават в местната икономика. Така основателите на кооператива успяват да постигнат първоначалната си цел.
„Искаме хората да ядат повече местни храни. И един от начините е да насърчаваме земеделците да произвеждат за нас продукти, които преди не са били познати или налични на местния пазар. Често чуваме: „Какво искате да отгледаме за вас? Отиваме и разораваме полето, само кажете от какви зеленчуци имате нужда”, казва Сара.
Перспективи пред производителите
Кооперативът на сестрите се снабдява с продукти от местни фермери, градинари и различни по големина производители на храни. Само в рамките на час кооперативът получава кутия с кафе от местен бутиков пекар на кафеени зърна, няколко кашона с гъби шийтаке, кашони с домати, тиквички и други зеленчуци от голяма ферма в западен Сейнт Луис. И докато тази ферма заема 100 акра, пристига друг кашон с тиквички от стопанство, което е разположено само върху акър и половина. Производителите са привлечени от кооператива и с това, че доставките им се заплащат на момента, както и че сестрите не поставят различни условия за малки и големи стопанства.
Ръсти Лий и семейството му стопанисват зеленчукова градина върху 30 акра в Тръкстън, на 60 мили северозападно от Сейнт Луис. 60% от зеленчуците си Лий продава на едро, а 40% на дребно. Първоначално стопанството произвежда основно домати и ги пласира на едро, но през 2008 г. решава да диверсифицира и с продажби на дребно. Ръст Лий продава на фермерския пазар край езерото в Сейнт Луис, управлява и собствен кооператив със 132 абоната.
Фермата е сертифицирана от PRO * ACT – организация, която гарантира качеството и безопасността на храните. Върху 100 акра във фермата се отглеждат добитък и домашни птици. С производството на соя се заема преди време, след като местен производител на тофу му поискал соя, която да не е генномодифицирана. Сега Ръст Лий отглежда допълнително соя и царевица за фураж на животните.
Със солидарно земеделие Ръст Лий започва да се занимава, след като известно време е бил клиент на сестрите. „Никой не прие това като конкуренция, може би защото сме ориентирани в различни търговски сфери. Бях изненадан да разбера колко е популярно солидарното земеделие в нашия регион!”, казва Ръст Лий.
Боб Лобер от 1996 г. отглежда зеленчуци, които продава на ресторантите в района на Сейнт Луис. Фермата му St. Isidore е в Москоу, на около час път път с кола от Сейнт Луис. Той залага на традиционните култури, разнообразява с червено цвекло и салати. Преди да се заеме със земеделие е бил консултант по информационни технологии. Напуска работата си, за да произвежда зеленчуци в стопанство, заемащо едва половин акър. Извън ресторантите Боб Лобер доставя продукция единствено за кооператива на сестрите. Поръчките оттам му помагат чувствително да разшири бизнеса си. „Те купуват от мен много и различни продукти и са много честни в ценообразуването и плащането”, казва Лобер. Той определя като голям плюс плащането при всяка доставка, което е важно за всеки малък или начинаещ фермер.
Ключът към успеха
Сестрите Сара и Джейми определят няколко ключови за успеха принципа:
• Партньорство с фермерите и получаване на обратна информация от тях
• Предлагане на добри услуги за абонатите на кооператива и способност да се задоволят поръчките на хора, които са вегетарианци, вегани или консуматори на храна без глутен
• Добри връзки с местните доставчици на храни, предназначени за ресторанти. Те също понякога правят поръчки към кооператива
• Да познаваш числата – „ние не получаваме заплати на изпълнителни директори, защото работим с минимални печалби”
• Добра работа с дистрибутори, които познават пазара и анализират демографските условия
Развитие на солидарното земеделие чрез стратегически бизнес практики
Солидарното земеделие има разнообразни бизнес модели, адаптирани към пазара и бизнес възможностите. Много е трудно да се предлагат прости формули за успех, които да са универсално приложими. И все пак следващите практики са полезни и успешни:
• Добавяне на продукти с добавена стойност, които допълват традиционните пресни продукти. Освен това такива продукти издържат на по-дълго съхранение.
• Диверсификация на продуктите – освен плодове и зеленчуци, може да се добавят месо, яйца и млечни храни.
• Продажбите изискват добро познаване на пазара, на местните производители и на хората в общността, в допълнение на продуктовото планиране и директния маркетинг.
• Партньорства с организации, фокусирани върху здравословното хранене, спорта, добрата форма, уелнес програми.
• Търсене на сътрудничество за сортиране, охлаждане, опаковане, разпространение на продуктите.
• Електронна търговия и активност в социалните медии.
• Бюлетини и други онлайн съобщения подчертават уникални аспекти за фермата и нейната продукция.