Като по мед и вино

Петък сутрин потегляме към Шумен. Петък ли казах? Пътувайки с Пендара.бг дните ми се изпълват с друг смисъл. Нима е от значение датата или денят от седмицата, за да се почувства човек щастлив и да напълни душата си с мечтания? Повярвайте ми забързаната суета на големия свят мигновено отстъпва пред подреденият по някакъв друг начин живот, тясно свързан с природата. Нали един мъдър човек беше казал някога, че „пътуването те оставя безмълвен, а след това те превръща в разказвач“. Та така и аз. Прехласвам се пред едни интересни и важни за мен неща, и ви ги разказвам с идеята да ви се прииска и на вас да тръгнете към тях. Вчера ви споменах за една карта за винен тур из Североизточна България, ама не ви казах, че с Гери днес сме твърдо решени да си вземем втори печат на картата и отиваме направо в село Царев брод, където се намира и едноименната винарска изба.

[mk_padding_divider size=”20″]
[mk_gallery title=”Царев брод” images=”18615,18614,18612,18611,18777,18778,12115,12111,12110,12107″ style=”style1″ pagination=”true” pagination_style=”2″ count=”5″ orderby=”post__in”]

Царев брод е сравнително голямо село, намиращо се между двете ни стари столици Плиска и Велики Преслав, на десетина километра от общинския си център – гр. Шумен. Богатата му история е свързана с траки и римляни, с различни етноси и религии, с привличащи иманярите остатъци от древни могили и семейни некрополи, с католически манастир, с интересните му жители, дошли да живеят в него не само от всички кътчета на страната ни, но и от чужбина. В непосредствена близост е единственият скален барелеф в Европа, обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО – Мадарският конник. Нашата доста по-прозаична причина да сме тук е желанието ни да посетим единственото място в България, където има лозе от българския винен сорт Гергана, получен при кръстосване на Димят и Мускат Отонел, и да опитаме виното съименница на Гери. Всъщност знаете ли, че тази плодородна част от земята на България е наречена „дом на белите винени сортове” и никак не е случайно, че точно тук е истинското им царство, дори и на такива, дето никъде другаде ги няма. В света на виното има един такъв термин – тероар, което всъщност е разбирането за отношенията между земя, лоза и човек. Специалистите казват, че земята, върху която се отглеждат лозовите масиви, придава уникални качества на виното, специфични единствено за съответния регион и никак не е случайно, че и най-добрите вина със собствен характер носят името на местността или на лозето, от което произхождат. Историята на Гергана е доста интересна, каквато е, между другото, и историята на самата изба „Царев брод“, където можете да опитате редки български сортове. Както всеки път до сега, отново няма да ви отнемам от личното впечатление при посещение на избата и на няколкото стотин декара лозя наоколо, от вълнението при слушането на разказа на място, от емоцията при наблюдаването на процеса на бутилиране, от възторга при вкусването на самото вино. Само ще ви кажа, струва си да пропътувате този път до тук и е сигурно, че няма да съжалявате, защото няма друга изба в България, която така настойчиво да отправя важното послание за съхраняване на българските сортове, които са част от историческите корени на България. А ефирните балончета, асоциирани с лукс и разкош, ще са бонус към преживяването, защото вино „Гергана“ има и пенлив вариант. Така де, защо ни е да ходим до Шампан, като си имаме Царев брод?

Преди да сте ме обвинили в патриотична сантименталност, бързам да скоча в нова тема и да ви преместя другаде. Темата е нова, но не е съвсем далечна и откъсната от предишната; не само защото Илия, отзивчивият ни домакин и водач из дебрите на винената идилия „Царев брод“, се присъедини към нашето пътешествие, вземайки бутилка „Гергана“ и от леденото вино (за което май не ви разказах, но нищо де, друг път), а и защото от незапомнени времена си се знае формулата „мед + вино = еликсир на здравето.

[mk_gallery title=”Войвода” images=”18784,18783,18781,18782,12342″ style=”style1″ pagination=”true” pagination_style=”2″ count=”5″ orderby=”post__in”]

Отиваме в село Войвода, в една пчелна ферма, за да научим повече за пчелите, да опитаме няколко вида чист горски мед, да го комбинираме с месни храни, да надникнем в една къщичка с кошерен въздух, специално направена за апитерапия. Попадайки в медения рай на Надя, се замислям за това колко сме ощетени съвременните хора и колко погрешни представи имаме за „важните“ неща. Защо всички са напрегнати и често се говори за стрес дори при децата? Защо връзката с природата става все по-голяма необходимост за един осъзнат живот? Защо съвременната психотерапия отдава толкова голямо значение на общуването с натуралното и го свързва с благоденствието, психическата устойчивост и цялостното здраве на човека? Нашата домакиня, красива млада жена, ни посреща радушно, чаровно усмихната и ведра, развежда ни, за да се „потопим“ в обстановката, не че това е трудно де, и ни разказва историята на пчелина. Със искрен смях споделя как като дете ѝ казвали да става човек, или да хваща гората. Е, тя определено съзнателно избрала да е човек в гората съвсем не на шега. Повече от 20 години Надя, подкрепена от съпруга си, се занимава с облагородяването на едно „откъснато от света“ място, грижи се за пчелите и кошерите им, посреща гости, прави занимания за деца, работи на щастлив 24 часов работен ден. Но най-важната и неизменна част от живота в пчелина е връзката с Майката Природа и подчиняването на нейните правила. Ако решите да се насладите на малко бягство от суетата на големия град, палете колата и не се притеснявайте, че Надя ще ви върне. Не знам дали това, че тя се занимава с добив на мед, я прави толкова харизматична или просто си е такава по природа.

Не знам дали знаете, но в традиционната ни българска култура пчелите и медът заемат особено важно място, почти издигнато на пиедестал. Вярването, че пчелата е съветник на Бог, а меда ѝ е благословен дар на природата, еликсир на живота и символ на безсмъртието ги поставя в центъра на редица стари обреди, целящи и измолващи здраве и благополучие. Убедена съм, че е истинска медена благословия човек да пристъпи в това приказно вълшебно кътче – пчелина в село Войвода, където датите и поредността на дните от седмицата нямат съществена роля. Съвет от мен, подарете си го!

Приключенските истории на Нели са си все такива – сладкодумни, вкусни, исторически достоверни и здраво свързани с корените ни. Ако искате да се гмурнете в дълбокото и неразгадано море на българските обичаи и традиции, гостувайте на Нели в с. Железница – на 20 км. от София.

Вашият коментар

Item added to cart.
0 items - лв.

© 2024 Пендара