Непознатата Ковачевица

Огняново – Лещен – Горно Дряново – Ковачевица. Била съм толкова пъти, познавам всеки завой. Важно крача по ковачешкия калдъръм, знам си кръчмите, пазя спомени от неизброими нови години. А какво се оказа – отново съм в Ковачевица, сякаш за пръв път. Разхождаме се с Дани, която е пълна с истории за всяка къща, двор и кьоше в селото. Ковачевица е в старото и новото, в имената и историята на къщите, но най-вече в хората. Местни и пришълци, те са обединени в опазването на селото и неговата живост. Влизаме в църквата, усещането е изключително. Отключват ни читалището – ремонтирано със средства на местните, после училището – възстановено и превърнато в чаровен малък музей, пак от местните. Възрожденският дух е осезаем и много жив. Сядаме в “При братята”, където пещта не е загасяна от миналия август и подхващаме любимия си разговор за храна. Домакините и тяхната доайенка – баба Гълъбина, споделят местните тайни. Ковачешка попара – стария хляб се накисва, за да омекне, а към него се добавят масълце, сланинка или пръжки, лук или праз, червено пиперче и едно яйце за разкош. Подобно разточителен е и ковачешкият качамак, а в кумската баница си дават среща ориз, сирене и кисело мляко. Вечерта при Дани и Мони продължаваме кулинарното приключение с ароматен боб с манатарки на огън, бавно готвен чомлек (свински врат, картофки, гъбки, дафинов лист и бахар в гърне) и прясно изпечен хляб от Бойко и Силвана от Лаванда.

Говорим си как да допринесем за уникалността на мястото. През историята, храната, домашното вино и … киното – защо пък не! В Ковачевица са снимани много от любимите български филми. Решаваме – това лято ще опънем екран, ще я приготвим тази пуста ковачешка попара, ще налеем от виното, ще пуснем старите актьори от нашето детство да се разходят още веднъж по калдъръмените улички и ще се наслаждаваме на боровинковата нощ!

Напиши коментар

0

Започнете да пишете и натиснете Enter, за да се покажат резултатите