Гостоприемница “Кипро”

Детайли

Ако търсите тихо, спокойно и уютно кътче, където да се откъснете от динамиката на ежедневието, то Гостоприемница Кипро, Чипровци е Вашето място. Тук можете да релаксирате като се насладите на чист въздух, красива природа и вкусна традиционна българска кухня.

  • Ресторант
  • Градина
  • Интернет
  • Детска зона
RO в стая с 2 легла
Само нощувка. Цена за стая
40 лв.
RO в стая с 3 легла
Само нощувка. Цена за стая
60 лв.
Места за настаняване 20
Брой 2-ни стаи 4
Брой 3-ни стаи 4
Баня и тоалетна самостоятелни на етаж
Продукти от собствено производство Да
Продукти от съседни малки производители Да
Вегетарианско Да

Типични местни ястия от Меню Чипровци

Изисква се предварителна резервация на типичните местни храни!

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ

Вкусът на Чипровци – баница с обги, кюфтенца с боб, сармички с орехи

Да ти изпекат баница с препечени кори, наричани обги, да ти направят пържено по чипровски и кюфтенца с боб, да ти завият зелеви сармички с ориз и орехи, да ти изпекат крем карамел в тиква – това го могат само в Чипровци. А кой не обича печено пълнено агънце? Майсторите в Гостоприемница „Кипро“ са виртуози в приготвянето на домашно агне или прасенце, приготвено по стара чипровска рецепта във фурна на дърва. Част от ястията в този край на България са типични за торлашката кухня, характерна за причудливата и автентична българска общност торлаци, която населява 30-ина планински села във Видинско и Монтанско от Салаш и Стакевци през Чупрене до Говежда и Чипровци.

В бунтовния град, където през 1688 г. избухва Чипровското въстание за освобождаване на българските земи от османското владичество по време на Голямата турска война, и до ден днешен пазят рецептата за обги, а няколко местни производители продължават да ги предлагат. Обги е древното име на прочутите чипровски кори за баница, които се правят от брашно, вода и сол. Минават през огън и това им придава приятен аромат на пещ и неповторим вкус. Корите са много крехки и наложената баница, с която ще ви нагостят на закуска в Гостоприемница „Кипро“, а и на други места в градчето, има неповторим вкус.

Характерно за местната кухня е и чипровското „пържено“, което се прави от печени червени чушки, овче сирене, яйца и малко мазнина. Чушките се нарязват и запържват в нагорещеното олио, а в края на пърженето се добавя малка бучка масло и надробено сирене. Яйцата се слагат накрая с малко сол.

Плънката на зелевите сармички с ориз и орехи много наподобява тази на  Никулденски шаран – в нея се слагат нарязани орехи, ориз, праз, накъсани  на парченца тънки листа от кисело зеле, червен и черен пипер.

Но какво е един вкусен обяд в Гостоприемница „Кипро“, без да се подсладите накрая? Един от най-вълнуващите десерти в Чипровци е пълнената тиква с крем-карамел. Сместа за прочутия крем се излива в добре почистена тиква, която отвътре е поръсена с брашно и глазирана със светъл карамел от 2-3 супени лъжици захар. Напълнената с крема тиква се покрива с отрязаното преди това капаче, поставя се в дълбок съд с вода, която да достига до 1-2 пръста от отвора на тиквата. Пече се поне два часа на 160-180 градуса. Важно е водата да не завира, за да не стане крем-карамелът на шупли.

Ако пък не си падате по сладкото, а е лято и искате да се разхладите в жегата, Чипровци е мястото, където да опитате занаятчийската бира на Цветомир Стефанов, който всъщност е….гимназист. След проучвания и много четене, дванадесетокласникът от Финансово-стопанската професионална гимназия „Васил Левски“ в Монтана е станал производител на крафт бира – занаятчийско пиво, което се произвежда в малки партиди. „Исках да стана предприемач и започнах да търся това, което ще ме грабне, това, което ще правя с удоволствие и ще успея да превърна в свой бизнес“, казва момчето. Интересно му е приготвянето на алкохолни напитки, като от баща си научава тънкостите. Но в Чипровския край почти всеки прави вино и ракия, затова ученикът се заема с правенето на боза. Оказва се, че при приготвянето й има голяма възможност за грешки и затова следващото предизвикателство е бирата.

Така през ноември 2018 г. в тенджерата за боб на баба си, с помощта на старо сито за брашно, цедка, марля и други подръчни материали, Цветомир прави първата си бира. Резултатът е забележителен и родителите му го подкрепят. Крафт бирата се произвежда според немския закон за чистотата на бирата – Райнхайтсгебот, от далечната 1516 година. Той повелява бирата да се прави само от малц, хмел, дрожди и вода. Водата Цветомир Стефанов черпи от кладенче в Чипровци, а останалите продукти поръчва онлайн. Сега прави къси партиди бира и мечтае за собствена пивоварна.

Чипровци е град, който е доказал своето величие през вековете – тук е създадено първото българско католическо училище, тук е седалището на българския архиепископ Петър Богдан-Бакшев – единственият автор на ренесансова поезия в България, тук се тъкат прословутите чипровски килими. Овцевъдството е било основа на проспериращата килимарска индустрия, а чипровските килими са се славили и изнасяли далеч зад граница. Има нещо, което ги прави различни от всички останали – в тях има следи от Ренесанс. Интегрирана в Османската империя, Южна Европа пропуска тази епоха от европейската история, но с две изключения: Далмация заедно с част от Хърватия, и в по-малка степен – Чипровци, центърът на българските католици в северозападната част на България. През 17 в. цялото процъфтяващо тогава градче и околностите му са заселени с католици, които развиват доста прогресивна за времето си градска култура. Всичко свършва през 1688 г. с Чипровското въстание, след което градът е унищожен и повечето му жители емигрират в Банат.

Тъкането на Чипровски килими обаче се запазва като традиция и от 2014 г. е в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. В градчето си струва да видите Историческия музей и останките от католическа катедрала „Санкта Мария“, както и да посетите Чипровския манастир „Св. Иван Рилски“.

Резервация

Резервацията ви ще бъде потвърдена от обекта на настаняване или хранене.

    Отзиви

    Все още няма отзиви.

    Напишете първия отзив за „Гостоприемница “Кипро”“

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *