По Кюстендилски отново – еп. 2

Креативността не е качество, присъщо само на големия град, даже напротив. Забелязала съм, че забързаното сиво ежедневие в градска среда някак влияе негативно върху творческото ми вдъхновение. Дали и при другите е така, а? Знам ли. Почти съм сигурна, че подобни размисли са подтикнали хората, за които искам да ви разкажа, и са им дали порив и сила да следват и сбъдват мечти, копнежи, стремления, да очакват и да бленуват за един по-шарен, по-дружелюбен, по-човешки свят, който те всъщност съвсем реално сбъдват.

Човекът – творец е феномен сам по себе си. Всъщност, не може да се даде едно точно определение за това какъв е той, но подходящи описания са нестандартен, интересен, нехарактерен, извън общоприетите рамки, сложен. Сложен ли казах? Че какво му е сложното да следваш душата си? Ами, не е лесно, да знаете, ама пък е толкова интересно и удовлетворяващо. Май не става ясно накъде върви мисълта ми, та ще започна отначало.

Запътих се с „Пендара“ отново към Кюстендилския край. Та нали това е нашата (пък надявам се да стане и вашата) Дестинация 2024?

Всеизвестен факт е, че Кюстендил е град с изключително интересна многовековна история. Със своите 40 минерални извора, от които извира лековита вода, казват вече над две и половина хилядолетия, той се слави и като център на балнеолечението стотици, стотици години, от миналото та чак до днес. Истина е, че вървейки по улиците на града, потънали в сянката на вековни дървета, човек с повече сензитивност получава усещането за вълшебно пътуване в историята. Малко позанемарени археологически разкопки все още изваждат от миналото забравени истини за „Вечния град”. Във въздуха витае сянката на един поотминал блясък и великолепие на античната Пауталия, достигнала до нас само под формата на остатъци от дебели крепостните стени, шарени мозайки и зидове, тук-таме отлично запазена каменна улична настилка и разни други парченца непреходна красота. Нали знаете, че античните терми от II-III в. в центъра на града са част от втория по големина Асклепион в рамките на Римската империя? Е, за Асклепий и неговите храмове ще ви разказвам друг път, може би, днес думите ми са за друго. За хората. Да, за хората от околните села. Вековната историята и култура на града се разпростира широко околовръст. Защо тогава от години се говори за обезлюдяването на селата в Кюстендилско и липсата на жива инициативност в тях? Всъщност аз видях и друго, слава Богу!

Да, ненадминатата природна красота и добрите условия за живот в подножията на Лисец, Чудинска, Земенска, Конявска и Осогово планини, и по поречията на Струма, Гращица, Елешница, Бистрица и други реки, са основателна причина местата около Кюстендил да бъдат населявани от дълбока древност. Именно това привлича и днес много млади хора, които, търсейки дистанциране от глобализма и урбанизацията, „хващат гората“ и намират своя уютен дом на село. За мен е истинско удоволствие да ви разкажа за:

Читалищна етнографска сбирка в с. Горна Гращица

kyustendil-gorna-grashtica0004

Леля Катя и Дани от с. Горна Гращица

Всъщност леля Катя, която е председател на местното читалище “Светило-1931”, е един ерудиран учен етнограф. Доц. Екатерина Керемидарска, както е по-известна тя в официалните и по-научни среди, е автор на сериозно изследване, посветено на района, а именно книгата „Празник и делник в Кюстендилско. Края на XIX-средата на XX век“. До неотдавна преподавател по етнография, география и туризъм в няколко университета, днес тя е активен член на местната общност, изцяло отдадена на събиране и съхраняване на традиционната материална и нематериална старина на селото. Под нейното вещо ръководство в красивата сграда на читалището е оформена постоянна музейна етнографска сбирка, показваща както уникални традиционни облекла от 19 век, стари сечива и старовремска домакинска посуда, така и по-близки до съвремието ни предмети и костюми, като елегантна копринена сватбена рокля от 1948 г., например. Дани, пък, е секретарят на читалището. Тя, Даниела Гюргина, с най-приветливата си усмивка посреща и изпраща любознателни посетители, разказва, показва и насочва към местните забележителности. Именно благодарение на нея и аз знам как изглеждат емблематичната за с. Горна Гращица каменна чешма с вграден образ на св. Георги, пробождащ змея и построеният през 2008 г., на мястото на стар каменен оброчен кръст, параклис „Рождество на пресвета Богородица“, под който извира лечебна вода.

Zemna, Раненци

Николет и Радостин от с. Раненци

Както казва Гери, „извън цивилизацията, насред нищото, в неочакваното“, поместено в столетна плевня, се намира едно вълшебно творческо пространство и ателие, носещо звучното име “Земна”. Вече 9 години Ники и Ради живеят и творят в Кюстендилското село Раненци, или по-скоро извън него, съвсем в покрайнините му. Точно тук са избрали да отгледат и децата си. И двамата и визуално, и емоционално, и всякак са творчески натури, „отдадени на връзката със земята и на доброто за хората“. Николет, стъпва стабилно върху своята безкрайна любов към природата именно тук, в това затънтено място, и създава своя бранд за натурално обагрени дрехи от естествени материали, пъстри мънистени бижута и кожени изделия с блещукащи кристали. Творческите ѝ работилници приютяват гости от близо и далеч, като предоставят възможност всеки лесно да разгадае природните техники за извличане на земни пигменти и превръщането им в акварелна боя, багренето на текстил и хартия с горски листа и полски цветя, и какви ли не още натурални магии. Радостин, пък, е художник, но се занимава и с дървообработка, еко строителство, мазилки от глина, че даже изработва и музикални ударни инструменти. Новите масивни врати на плевнята са изработени лично от него. Тук сякаш времето е спряло, а животът е неподвластен на забързаните градски ритми. Сред ароматен билков чай и сладки раздумки само денят тръгва да преваля и напомня за неумолимия ход на отлитащите минути.

Ателие "Сръчно", Слокощица

Искра, Антон и Маги от с. Слокощица

В обятията на магията на друга стара плевня, преобразена в пространство за творчество и изработка на красоти, попадат ежедневно множество посетители от страната и чужбина. Ателие „Сръчно“ в с. Слокощица е създадено не само с огромната любов, но и с неизмерната отдаденост на едни добри хора „с майсторски ръце и златни сърца“. Искра е майстор сарач. Тя създава нестандартни, забележителни и изключително цветни изделия от естествена кожа – чанти, клъчове, портфейли, колани и др. Не е тайна за никого, че тя винаги добавя капка любов като задължителната съставка към всяко свое изделие, към всеки свой човешки контакт. Съпругът ѝ Антон, пък, е майстор дърводелец, обичащ да вдъхва нов живот на стари вещи и мебели. В неговата работилница, всяко парче дърво става уникат. Той, освен с реставриране и изработване на мебели по поръчка, се занимава и със създаване на автентични предмети – уникални изделия като закачалки, нощни лампи, стенни часовници и др. Както се казва прави от нищо нещо, превръща изхвърлената на боклука вещ в творческа композиция, достойна за музей за съвременно изкуство. Дъщеричката Маги е най-малкият член на екипа на „Сръчно“. Тя без колебание продължава творческия занаят на родителите си. Обича да прави модерни ръчно изработени бижута от мъниста, като създава свежи и изключително интересни цветни комбинации. Рисуването също ѝ е голяма страст. Маги има собствен поглед върху нещата, разгръщайки го в красив дизайн, запечатан върху детски, дамски и мъжки тениски, текстилни торби, канчета и бутилки. Всички нейни изделия се продават с кауза.

Домът на Свилен Класанов, Еремия

Свилен от с. Еремия

Както се сещате и Свилен не е съвсем от Еремия, или поне до скоро не е бил. Съвсем не толкова отдавна Свилен Класанов е съсобственик на заведенията “Слънце Луна” – известен и наложил се с времето семеен бизнес, включващ пекарни и ресторанти в централната част на София, магазин и онлайн магазин, както и каменна мелница в с. Долна Диканя. Преди да стане най-известният у нас майстор на здравословния хляб обаче, той всъщност е човек на света – и пътешественик, и музикант, и диджей. Сравнително отскоро Свилен си купува къща в с. Еремия и осъзнато се отдава на селския живот. Е, любовта му към зърното и хляба не намалява, даже напротив, прераства в непреодолимо желание за споделяне, обучения и посрещане на гости. И понеже, той със сигурност знае всичко за магията на хляба и различните видове древни зърнени култури, а приготвянето на хляб си остава негова запазена марка, то не е никак чудно, че Свилен е част и от инициативата „Жива душа“, посрещайки в дома си деца и родители на тематични събития за обмен, сътворчество, учене на занаят, обсъждане на теми за здравословния начин на живот, за образованието на село, за домашното образование и алтернативното такова.

Гостувайте на Свилен в Еремия, за да ви научи как се приготвя хляб от Лимец.

Леле колко дълго стана, а има още толкова много … за „Чистата ферма“ в с. Шишковци, за баницата с боза в с. Раждавица, за шоколатиерката Лили от Кюстендил, за гъбите и билките на Борислав от с. Вратца, за меда и апитерапията на Катя от с. Лелинци, за радиото на гръка Григорис, за грънците на израелката Ефрат, за масажите на германеца Мануел, за французойката Мария, за ….

Да ви разкажа? Аааа, не… Я по-добре идете и вижте сами. Усетете магията и се насладете на малкото бягство, което със сигурност няма да ви остави недоволни. Заслужава си! Обещавам ви приключения!

Напиши коментар

0

Започнете да пишете и натиснете Enter, за да се покажат резултатите