Чесновия пастет на баба Стефанка

Почти всички спомени за моята баба Стефанка (или баба Фаца, както я наричахме галено) са неразривно свързани с вкусове и аромати: канелената вътрешност на курабийките с пудра захар, знойния полъх от тигана с врели пържени картофки, гъделичкащия аромат на пресния копър в таратора, ваниловата милувка на яйчния крем, анасоновата нотка на малката мастичка, която понякога си пийваше „за стомаха“. Едно от любимите ми неща беше този пастет – все в същата синя стъклена купичка, красиво набразден с вилица, лъскав и неустоим, с аромат от който веднага ти се пълни устата! Винаги гледах в захлас как го приготвя. Смесването на съставките в тежкото месингово хаванче ми изглеждаше като някакъв чуден магически ритуал. Днес си давам сметка, че моята мила, румена и винаги усмихната баба е била тайната съставка и съм горда, че нося част от нея в себе си!