Имало едно време… Така започва историята на Саша – инженер по образование, но с душа на градинар.
Със съпруга си Петко живеели и работели в Стара Загора, но сърцето им било там, където расте мащерката – сред тишината на балканските поляни. Тя обичала земята и растенията, но най-много обичала усещането, че с двете си ръце и с малко търпение може да създаде един по-красив свой свят.
Това време не било толкова далечно, но именно тогава се случило нещо необикновено…
Родила се Тайната градина
Всичко започнало с една градина в хотел в Павел баня, за която Саша се грижела с внимание и отдаденост. Един ден случаен гост, отегчен след балнеопроцедурите, я попитал накъде може да се разходи. От дума на дума, тя го поканила да види малкото си градинско вълшебство в село Тъжа – на броени минути от града. Онзи човек останал омагьосан. Върнал се с пълно сърце и започнал да разказва – първо на близки, после на още и още хора. Вестта се разнесла. Скоро екскурзоводи започнали да водят чужди гости, а няколко туроператора включили градината ѝ в своите маршрути.
Тогава Саша я нарекла Тайната градина – защото в нея вложила своята най-съкровена мечта.
Запретнала ръкави и започнала да изгражда това място така, както се гради нещо живо – с търпение, грижа и безкрайно гостоприемство. Постепенно градината започнала да разказва свои истории – с билки, събирани от балкана, сушени на слънце, съчетани в чайове за сън, спокойствие, настроение. После се появили тинктурите – капчици, които можеш да носиш в джоба си като шепа билкова мъдрост. А след тях и мехлемите – срещу болка, срещу време, срещу всичко, което натежава. Всяка глътка, всяка капка, всяка рецепта носела парченце от знанието ѝ – и от връзката ѝ с природата.
Тайната градина се превърнала в пристан
Градските хора бягали там от шума, а децата се учели да разпознават мента от джоджен, да слушат тишината и да уважават природата. В двора ѝ, обособен вече като къмпинг, накацали палатки, разбълбукали се смехове, замирисало да домашни супи и на току-що опечен хляб.
Днес, в Тайната градина на Саша, не влизаш просто като турист. Влизаш като търсач – на изгубеното усещане за свързаност, на спомени, които не си живял, но сякаш винаги си носил в себе си. И Саша все така посреща гостите си – с блага усмивка и с чай, който понякога е от риган, друг път – от спомени. А ако някой я попита как е започнало всичко, тя просто ще се усмихне и ще заразказва: „Имало едно време…“
⛳ Открий „Тайната градина на Саша“ в приключенската карта на Южна и Централна България и създай своя приказка от това вълнуващо място в Централен Балкан.
Снимки: Георги Палахутев и личен архив на Саша
