Законно ли е да се предлага домашна храна?

Автор: Гергана Кабаиванова

Ако заглавието привлече вниманието ти, значи си от хората, които обичат предизвикателствата, и поне веднъж си чувал твърдението, че в България продажбата на домашни храни е забранена. „Забранено“ е да предложиш торта, която си приготвил у дома, но не е забранено на фабриките да предлагат продукти с етикет „домашно“. Нелогично? Може би. Разочароващо? Със сигурност. Отговорът на този въпрос обаче не е еднозначен и лесен – има нюанси.

В тази статия ще те запозная с основните аспекти около предлагането на домашни храни у нас. Ще ти обясня кое е позволено и за кое все още не са въведени процедури. Надявам се, че информацията ще ти даде кураж и вдъхновение да сбъднеш своята мечта да предлагаш домашно приготвени храни.

Може ли да предлагаш на гости у дома си домашна храна без регистрация?

Представи си следното: обичаш да готвиш и твоите приятели обожават кулинарните ти шедьоври. Това е страхотно! Замисляш се, дали да не предлагаш преживявания на гости у дома си с домашно приготвена храна – кулинарни уроци или домашни вечери. Добрата новина е, че можеш да го направиш без да се налага регистрация на предприятие в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Според  Регламент (ЕО) № 852/2004, дейности като домашно готвене за лична употреба не попадат под изискванията на европейското, а и националното законодателство за храните. Текстът на чл. 1, параграф 2 гласи:

„Настоящият регламент не се прилага за:
а) първично производство за лична употреба в домашни условия;
б) домашно приготвяне, обработване или съхранение на храни за лична консумация в домашни условия.“

Това означава, че ако приготвяш храна за своите гости у дома си, не се изисква регистрация на бизнес оператор. Тук обаче има две много важни условия. Първото е, че домашно приготвената храна трябва да бъде консумирана в рамките на дома (частното жилище), в който е приготвена. Ако това не е така, е необходимо да се регистрираш като бизнес оператор по Закона за храните. Второто важно условие е твоите гости да бъдат информирани и съгласни, че храната, която ще консумират, е приготвена в домашни условия.

Хигиената е Приоритет № 1

Въпреки че дейността ти не се определя като хранителен бизнес / предприятие, трябва да спазваш основни правила за хигиена и безопасност. Например, използването на свежи продукти, правилно съхранение на храната и поддържането на чистота в кухнята са ключови за гарантиране на качеството. Отговорността за безопасността на храната си остава твоя, дори и без задължителна регистрация.

А какво става с данъците?

Разбира се, щом имаш доходи, има и данъци, нооо нека това не те плаши. Ако предлагаш домашна храна срещу заплащане, трябва да подадеш декларация по чл. 55 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това включва авансово и годишно данъчно облагане. Не се тревожи – тези данъци не са нещо непреодолимо. На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения, нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто, а данъчната ставка е 10 на сто. Например, ако имаш приход от 100 лв., след приспадане на нормативно признатите разходи (25% или 25 лв.), облагаемият доход ще бъде 75 лв. Данъкът, който трябва да платиш, ще бъде само 10% от тази сума, или 7.50 лв. Това значително облекчава финансовата тежест и прави данъчното ти облагане съвсем поносимо.

Как стои въпросът с домашното готвене по поръчка?

Ако си непрофесионален готвач – любител и приготвяш храна за домакинства по тяхна поръчка в техния дом (отново наблягам на условието, че храната не трябва да напуска домашната кухня, в която е била приготвена), законодателството пак е облекчено. Според по-горе цитирания член на Регламент (ЕО) № 852/2004, тази дейност също не изисква регистрация на предприятие в БАБХ. Но също трябва да заплащаш данъци съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като за свободните професии нормативно признатите разходи са 25% от доходите, а данъчната ставка е 10%. Както и в първия случай, хигиената е Приоритет № 1 – трябва да се придържаш към високи стандарти на чистота.

Домашна храна на събори и фестивали – законно ли е?

Да кажем, че искаш да предложиш своята домашна лютеница или баница на местен събор. И тук има добра новина, но прочети внимателно! Дейности като случайно предлагане на храна на подобни събития също не изискват регистрация на предприятие. Това е изрично посочено в т. 3.8. на “Насоки за изпълнението на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 852/2004 относно хигиената на храните”, където се уточнява

Случайна обработка, приготвяне, съхранение и сервиране на храна от частни лица

Дейности като например случайната обработка, приготвянето, съхранението и сервирането на храна от частни лица на събития като църковни, училищни или селски събори, не се включват в обхвата на регламента. Това е изяснено в съображение 9 от Регламент (ЕО) № 852/2004. Второто изречение гласи, че:
„ следва да се прилагат само за предприятия, чиято концепция включва известна продължителност на дейностите и известна степен на организираност“.

Терминът „предприятие“ е включен в определението на „предприятие за производство на храни“ (в съответствие с член 3, параграф 2 от Общото законодателство в областта на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002) всяко „предприятие за производство на храни“ трябва да е „предприятие“). Всеки, който обработва, приготвя, съхранява или сервира храна случайно и в малко количество (например на църковен, училищен или селски събор и други събития като организирани благотворителни акции, включващи доброволци, където храната се приготвя за случая), не може да се счита за „предприятие“ и следователно не подлежи на изискванията на законодателството на Общността за хигиената.

Тоест, тук важният детайл е, че ти можеш да предложиш еднократно своята лютеница или баница на събитие, което се провежда веднъж, два – три пъти в годината – нерегулярно, но не можеш да останеш без регистрация в БАБХ, ако искаш да практикуваш тази дейност редовно и в количества, които съвсем надхвърлят обичайното домашно потребление и консумация. И пак, и пак, най-големият ти приоритет е хигиената – храната, която предлагаш на други хора, трябва да е безопасна и приготвена при спазване на хигиенните норми.

Бъди внимателен с детайлите!

Ето как можеш да се увериш, че всичко е наред:

Гостите, които ще те посетят у дома, трябва да знаят и да са приели, че храната, която ще консумират при теб е приготвена в домашни условия. Ако се притесняваш от внезапни проверки, желателно е да получаваш от гостите си писмени декларации за съгласие, че те приемат да консумират твоята домашно приготвена храна на свой риск.

Следвай добрите практики за безопасност на храните – чисти ръце, добре съхранени продукти и адекватно време за готвене.

Не забравяй за данъците – регистрирай доходите си и подай необходимите декларации.

Как да превърнеш хобито си в бизнес с домашни храни?

Ето това е големият препъни камък и частта, в която националното ни законодателство изостава спрямо европейското. Реално, ако искаш организирано и продължително да предлагаш храна извън дома си, приготвена в частното ти жилище и оформяйки това като нормален бизнес на свободна практика или микро предприятие – за това няма създадена процедура и правила. Не е незаконно, но не е и законно.

Историята на този правен вакуум започва още от комунистическо време, когато започваме да окрупняваме земеделието и да строим големите заводи. Минава и през глобализацията, и през ранния период на цифровизацията, заради които и до днес “село” и “селско” се възприемат като синоними на “просташко”. А да си микро предприемач, не дай си боже лице на свободна практика, се смяташе за нещо непрестижно, недоходоносно и нещо, което не би следвало да се взима предвид в регулирането на държавната икономика.

Правен вакуум, създаван в продължение на повече от 60 години!

Каква е ситуацията днес и защо промяната е толкова трудна?

От гледна точка на законодателството в областта на храните, предлагането на домашно приготвени храни е най-малкият проблем. “Хигиенният пакет”, както се обобщават основните Регламент (EC) 852/2004 и Регламент (EC) 853/2004, не прави разлика между помещенията в частни жилища и фабриките с огромни производствени мощности, стига да се спазват хигиенните изисквания за безопасна и качествена храна. Даже в Приложение 2 на Регламент (EC) 852/2004 има цяла глава III, в която съвсем официално са описани минималните изисквания за производство на храни в “помещения, използвани главно като частно жилище, но където редовно се приготвят храни за предлагане на пазара”.

Невъзможността да регистрираш приготвяне на храна в частно жилище у нас идва от друга сфера на законодателство. Нашият Закон за храните съвсем логично е свързан със Закона за устройство на територията и когато искаш да регистрираш хранително предприятие, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 на ЗХ, БАБХ ти изисква удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ. Проблемът е, че ЗУТ не тълкува помещенията в частните жилища като такива, предназначени за производство на храни. Освен това, ако живееш в кооперация или къща с други собственици, процедурата да вземеш разрешение от тях за дейността си е изключително сложна и напрягаща, клоняща към вечни скандали със съседите.

И все пак, ако имаш подходящо помещение в частния си имот, като например гараж, лятна кухня или постройка далеч от носа на съседите, защо да не можеш да приготвях храна там?!

Може би ключът към успешното тълкуване на ЗУТ в полза на домашното производство на храни е в статута “ателие за индивидуална творческа дейност”, защото лицата, които приготвят домашни храни по същество са творци на свободна практика. Тук обаче влизаме в друг правен проблем – в световната и европейската практика кулинарните творци на свободна практика са дефинирани като “занаятчии” (на английски “ARTisans”) и този им статус валидира творческия аспект на дейността им. Но у нас хранителните специалности са изключени от Закона за занаятите през 2011 г. С работната група към МЗХ, в която участвам, се опитваме да ги върнем, но асоциации на големите хранителни производители изразиха остро несъгласие, опасявайки се, че такава промяна на Закона за занаятите ще доведе до практики в сивата икономика.

Вярвам, че е въпрос на много кратко време, в което индустрията ще осъзнае, че Ковид и AI промениха драстично пазара. Новината за големите хранителни компании е, че все повече ще имат нужда да присъединяват към портфолиото си занаятчии с автентично творческо, ръчно и домашно производство, за да могат да предлагат премиум линии на пазара си и да запазят интереса на потребителите.

Защо е важно да сме наясно със закона?

Домашното готвене е смислено, обогатяващо и вдъхновяващо хоби. То може да бъде начин на живот, а защо не и професия. Когато знаеш правилата, можеш спокойно да споделиш своите умения и любов към храната с други. И най-важното е да се чувстваш уверен, че правиш всичко по правилата.

Какво можеш да направиш като следваща стъпка?

Въпреки че не ти е необходима регистрация на предприятие в БАБХ, за да предлагаш частни домашни обеди и преживявания в дома си, бих те посъветвала:

  1. Изкарай нашия курс “MyHACCP курс + Пълен пакет за твоята система за безопасност на храните“. Ползите ти от него са:
    • Получаваш ценни познания за това как да управляваш риска и да гарантираш, че храната, която предлагаш, е безопасна и с високо качество. Това не само защитава здравето на твоите гости, но и изгражда репутацията ти като надежден домакин.
    • След курса ще получиш официално удостоверение за преминато HACCP обучение, което е в съответствие със Закона за храните и с Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Това удостоверение показва, че разбираш и прилагаш най-добрите практики за безопасност на храните.
    • Гостите търсят не само автентичност и вкус, но и сигурност. Показвайки им, че си преминал специализирано обучение, ти демонстрираш своята грижа за тяхното здраве и удоволствие.
    • Ако решиш да разшириш дейността си в бъдеще и да я превърнеш в производствен бизнес, вече ще си направил първата стъпка – ще имаш необходимите познания и този удостоверителен документ.
    • Курсът отговаря на чл. 13 от Закона за храните и чл. 40 от ЗПОО. Това означава, че ще разполагаш с легитимен документ, който може да бъде използван при нужда, ако регулаторите изискват доказателство за твоята компетентност.
  2. Води си записи (на телефона, на компютъра или в бележник) за датите, на които си посрещал гости у дома си, за броя на гостите и какви ястия си им поднесъл. В случай, че възникне хранителен проблем с тях, контролните органи ще имат нужда да проследят активността ти. Това е полезна пререквизитна практика и за теб, и за проверяващите. Повече ще научиш в курса ни.
  3. Винаги, винаги, преди да планираш какво ще сготвиш за гостите, ги питай дали имат някакви хранителни предпочитания, непоносимости или алергии. Бъди в готовност да предложиш алтернативни безглутенови, безмлечни или други специални менюта. Не прави компромиси с това!

Ако искаш да се вдъхновиш за кулинарни преживявания или имаш още въпроси, запиши се в курса ми “Вдъхнови се за преживявания. Открий модели, които ще променят играта в България!”. Там ще откриеш идеи за вълнуващи и малко популярни у нас гастрономически преживявания, които могат да разгърнат истинската душа на българското село, а на теб да дадат тласък в съвсем ново, но любимо поприще.

Когато си готов, не се колебай да си създадеш профил на домакин в Pendara.bg, да публикуваш своите оферти за преживявания и да започнеш да посрещаш гости у дома си.

Българският пазар на гастрономически преживявания е толкова беден и изоставащ спрямо световния, а имаме невероятен потенциал, който да разгърнем. Защо да не го използваме и не започнем промяната от нас самите!

Вашият коментар

Item added to cart.
0 items - лв.
0
    Вашата количка
    Количката ви е празнаВръщане към магазина
      Използвай промо код