Венелина Иванова е лъчезарно момиче. Шоколадово лъчезарна от пръв поглед. И ще си говорим за шоколад. Избира си чай, който да се комбинира добре с вкуса на черен шоколад. Разговора ни започва обещаващо. Разказва ми за гимназията си в Ямбол, за следването в УХТ, където прекарва пет години, след това за стажа си в голяма пивоварна в Стара Загора. Млада е, но има богат опит. И е увлечена от идеята да прави качествени бонбони от истински шоколад. Изцяло със собствените си ръце.
Как ти хрумна това?
Винаги съм имала пристрастие към направата на сладкиши и съм експрериментирала с различни рецепти, особено когато са в комбинация с шоколад. Но конкретната ми идея в действие започна някъде към края на първата година от моето майчинство с дъщеричката ми. Започнах да се замислям как да се върна към активния живот. Не исках да работя в голямо производство или офис, както досега. Исках да правя това, което наистина обичам – ръчно и със своето въображение.
Каква е разликата между шоколадите в магазина и твоите шоколадови бонбони?
Суровините са различни. За да има дълъг живот на продукта се слагат добавки и заместители, които на практика не са част от представата за истински шоколад. Шоколада, който избирам е от производители с дългогодишни традиции в този бранш. Техните суровини са от първокласни какаови сортове отгледани според изискванията за справедлива търговия, не използват заместители на какаовото масло, което е решаващо за качеството и вкуса на шоколада. Сметаната, която използвам също е единствено животинска, без хидрогенирани растителни масла, които в повечето случаи се предлагат в магазинните мрежи за широко разпространение. Качественият шоколад се топи нежно и деликатно, в устата се усеща много фин, а сладостта му не е натрапчива. Натуралните вкусове са нежни и по-дълготрайни.
А как избираш какво да направиш?
България е природно надарена с разнообразие от аромати и вкусове, затова смятам, че имаме много възможности за експерименти и изразяване на въображението. Използвам билки и подправки като лавандула, мащерка, лют пипер. Българската роза много добре се съчетава с бял шоколад, а натуралната малина с черен. Вкусовете винаги се старая да ги набавям от български производители, в повечето случаи дори с био суровини, тъй като в тях ароматните и вкусовите качества са много по-наситени и дълготрайни.
Как правиш самите бонбони, ползваш ли машини?
Всеки един процес е ръчен – от темпрерирането на шоколада, през подготовката на ганашите до декорацията. Това е по-трудоемък процес, за което и капацитетът на производството е ограничен, но за сметка на това контакта с шоколада и усещането за това, че твориш със собствените си ръце носи неповторимо удоволствие. Градът ни векове наред е бил едно от ключовите средища на занаятите в нашата родина и трябва да възродим тази атмосфера давайки пример на младите, за да заобичат и ценят ръчно сътвореното. В дългосрочен план, именно това е едно от желанията ми – да се занимавам с деца и младежи, които да опознават творческата работа с шоколада и развият усещането за истинските вкусове.
Кога планираш да отвориш своята шоколатерия?
Ателието в гр. Пловдив е вече факт и всеки може да ни посети на бул. „Шести Септември“ 216 от първата седмица на октомври. Малко след откриването, имахме невероятната възможност да бъдем част от есенното издание на Kapana Fest, където успяхме да съберем много положителни емоции от любителите на истинският шоколад. А всяка събота имаме удоволствието да бъдем част от местния фермерски пазар “Храни и Занаяти”. Именно там първо представям моите нови вкусове.
Дължа много на моя съпруг за помощта и съдействието му. Той ми помага много. До скоро работеше в международна компания, чиято дейност е свързана с качеството на услугите. В момента разработваме и онлайн магазин (www.13Grams.bg), през който всеки любител на ръчните шоколадови бонбони ще може да си избере комбинация от вкусове за себе си или за специален повод.
Твоята идея ми звучи като работа-мечта. Как си представяш щастието?
За мен най-голямото щастие е дъщеря ми,която е малко, но много умно човече.Тя ме накара да мисля какво ме прави пълноценна, а то е ежедневното правене на това, което обичам, било то грижата към нея или работата ми. Децата се учат от нас, но и ние трябва да се учим от тях – за това кое ни носи радост.
Разделяме се с Венелина с обещанието да посетим ателието й. Научих много за производството и тайните на шоколада и не се съмнявам, че тя е експерт в тази област. Надявам се да има повече смелост, за да реализира идеите си за социално предприемачество, които е планирала в бъдеще. Има желание да дарява суми за благотворителни каузи и да обучава деца как да работят с шоколад.