#1 Мога ли да предлагам срещу заплащане домашно приготвена храна на гости у дома си и трябва ли да се регистрирам в БАБХ?

#2 Ако съм непрофесионален готвач и приготвям храна за домакинства по тяхна поръчка у дома им, трябва ли да регистрирам дейността си в БАБХ?

#3 Мога ли да предлагам домашно приготвена храна на фестивали, събори и празници?

Разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ определя, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Физическо лице , занимаващо се с кулинария, е готвач или кулинар. Това е професия на лице, което приготвя храни в заведения и други места за обществено хранене и се занимава с кулинарно изкуство. Готвачът/кулинарът участва в производството на готварска продукция сам или под ръководството на главен готвач.

Следователно физическо лице – готвач/кулинар, което самостоятелно извършва дейността и предоставя услуги по приготвяне на ястия или демонстрира самото готвене и преподава техники и начин на приготвяне на храната, може да бъде определено като лице, упражняващо свободна професия.

По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ,

Лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряванe.

В първите две хипотези (#1 и #2 най-горе), поставени в запитването, лицето ще извършва дейност свободна професия, когато предоставя услуги по приготвяне на ястия в частен дом на домакините, като неговото възнаграждение включва единствено услугата по приготвяне и презентация, а продуктите и други консумативи са предоставени от клиентите или са закупени за тяхна сметка. Същото ще е относимо и когато лицето приготвя ястия в своя дом и теоретично представя и практически демонстрира техниката на готвене пред група гости, които вземат участие в приготвянето и консумацията, а предлагането на сирена, колбаси и ястие е безвъзмездно.

За доход от свободна професия ще се счита получено възнаграждение от лицето – готвач за услугата по приготвяне на ястията и представянето (презентацията) на техниките и начините на приготвяне.

Когато този вид услуга е еднократна и има случаен характер , може да се третира и като извънтрудово правоотношение.

Облагането на доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения е уредено с чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.

Облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с нормативно определен процент разходи.

На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. Данъчната ставка е 10 на сто.

Доходите по чл. 29 от закона подлежат на авансово и годишно облагане. Лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък на тримесечие, като данъкът се декларира с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца следващ тримесечието на получаване дохода.

Когато лицето получател на дохода не е самоосигуряващо се лице и платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и същият се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В този случай декларацията по чл. 55 се подава от платеца.

За изплатени доходи през последно тримесечие авансов данък не се дължи (чл. 67, ал. 2 и чл. 65, ал. 13 и от ЗДДФЛ).

Независимо дали има удържан авансов данък, лицето придобило дохода следва да подаде годишна данъчна декларация (ГДД) с приложение № 3 по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 10 януари до 30 април на годината следваща годината на придобиване на дохода.

Лицата , упражняващи свободна професия, са освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка съгласно чл. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството. Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.
Цитираният документ може да бъде фактура, разписка, квитанция, приходен ордер и др.

Тези лица не са задължени да водят счетоводна отчетност по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч.).

Обръщам внимание, че ако лицата едновременно с услугата по готвене и представяне на продукти/ястия реализират и доход от продажба на същите, цялата дейност ще се определи като търговска дейност и данъчното облагането ще бъде по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ.

Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане
данъчна печалба.

По този ред се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

В тази хипотеза се подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛс приложение № 2, срокът за подаване е от 01.03 до 30.06 на следващата година. Данъчната ставка е 15 на сто.

Лицата , осъществяващи търговска дейност, водят отчетност съгласно чл. 3 от ЗСч. и за получените приходи издават първични счетоводни документи (фактури) и фискални касови бележки от фискално устройство съгласно реда определен в Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ.

В описаната трета хипотеза (#3 най-горе) не е посочено дали продаваните от лицата домашно приготвени преработени продукти (сирена и колбаси) са от лично селско стопанство. Когато е налице тази хипотеза, редът за облагане на дохода е посочен в чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ. В случая физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, формират облагаема данъчна основа като имат право на 40% признати разходи.

Декларирането, авансовото и годишно облагане е по реда, посочен вече по-горе за дейността по чл. 29 от закона.

Доходите от домашно приготвени ястия, сирена и колбаси, които не са от категорията преработени и непреработени продукти от лично селско стопанство, реализирани чрез продажба на щанд по конкретни събития, са доходи от търговска дейност, но ще подлежат на облагане с патентен данък по реда на чл. 61з от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), предвид че продажбите ще се осъществяват в обекти до 100 кв.м площ.

Съгласно т. 24 от ДР на ЗМДТ „обект“ за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по
приложение № 4, в т.ч.: магазините, сергиите, масите на пазари, тротоари и улични платна.

Тази дейност е посочена в т. 3 на приложение № 4 към ЗМДТ.

Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че: 1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 100 000 лв., и 2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация при доставки на услуги почл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

Лицата подават патентна декларация до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността (чл. 61н от ЗМДТ).

Декларации по чл. 61н от ЗМДТ се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка. Такъв може да е случаят, когато едно лице в различни региони на страната извършва продажба на споменатите продукти по повод провеждане на различни събития.

За извършените продажби на продукти лицата следва да спазват изискванията за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство съгласно Наредба № Н – 18 от 2006 г. на МФ.

Следва да имате предвид, че за тези лица ще възникнат задължения и за задължителни осигурителни вноски.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.