Elmwood Stock Farm е сред най-големите, подкрепяни от общността ферми в американския щат Кентъки. Основана е на принципа на солидарното земеделие – модел, развит преди повече от 50 години в Азия, Америка и Западна Европа. Земеделието, подкрепяно от общността (Community Supported Agriculture – англ.), споделя идеите за солидарност, доверие, взаимна подкрепа и позитивен диалог. Солидарното земеделие възстановява връзката на хората от големия град с храната и земята, както и с производителите, които по биологично чист начин обработват земята и отглеждат храната.
Такива хора са Бел и нейния брат Джон. Двамата са осмо поколение земеделци, които успешно развиват фермерство близо до Джорджтаун. Elmwood Stock Farm е и сред най-големите сертифицирани биологични ферми, която успешно се диверсифицира от производството на тютюн и говеждо месо. Произвежда и продава органична и устойчиво отгледана храна на различни клиенти, като същевременно запазва рентабилността си.
Фермата се управлява от Бел и Джон. Баща им Сесил отглежда стадо месодайни говеда от породата Ангъс и контролира производството на сено за стопанството. Джон Бел се занимава с производството на зърнени култури и отглеждането на добитък, като същевременно отговаря за управлението на трудовите ресурси в стопанството. Ан Бел се фокусира върху търговията на дребно с продукцията чрез продажбите сред общността и на фермерските пазари. Съпругът й Мак Стоун ръководи производството на птици и овце. Той е и директор на Центъра за устойчивост на фермите към Университета в Кентъки (KSU) и бивш управител на изследователската ферма на учебното заведение.
Площта на Elmwood Stock Farm е близо 1518 декара, като 1457 дка от тях са за органично производство. Фермата произвежда говеждо, яйца, биологично отгледани пуйки, добавки за домашни птици, био ягоди и малини, преработени продукти, кетчуп и замразени плодове, картофи, тиквички, патладжан, сладки картофи.
Директният маркетинг, диверсификацията и особено управлението на разходите за труд във фермата доведоха до успешното развитие на това подкрепяно от общността стопанство, казват фермерите. „Имаме над 400 клиенти от общността, абонирани за доставки на наша продукция през лятото – 22 седмици от средата на май до средата на октомври. Имаме абонати за септември и октомври и около 30 клиенти през зимата. За да успяваме с всичко, поддържаме 12 работници на пълен работен ден и 4 до 8 сезонни работника.
Управлението на разходите за труд стимулира Elmwood Stock Farm да намери повече начини да добави стойност към по-нискокачествените продукти. Така те помагат за удължаване на сезона на доставки към абонати от общността. „Около 50 на сто от продукцията ни е първокачествена и се пласира директно сред абонатите ни или на фермерските пазари. Целта ни е да реализираме ефективно второкачествените продукти, тъй като в тях вече е инвестиран труд, а той има цена”. Така продукти като кетчуп или доматен сок, брандирани с нови етикети на Elmwood, помагат на фермерите да предлагат повече стока през зимата, както и да компенсират по-високите цени на труда в изцяло биологичното стопанство. В същото време удължаването на сезона е изключително важно, за да се поддържа относителна връзка с абонатите от общността. Така се изгражда и лоялност, която позволява на фермерите да запазят по-дълго присъствие на пазара.
Elmwood Stock Farm най-напред се представя пред общността като опитен конвенционален производител на зеленчуци. Преди двадесет години фермата отглежда зеленчукова продукция върху близо 250 дка земя, като продава чрез местен кооператив или директно в магазините за хранителни стоки. В началото на 90-те години Бел се завръщат към семейната ферма и започват да прeдлагат зеленчуци на фермерския пазар в Лексингтън. До 2005 г. директният маркетинг представлява малка част бизнеса на фермата, но носи половината от печалбата. Продажбите на едро обаче довеждат до загуби всяка година, което сваля общите нетни приходи на фермата. Сигурността в маржовете на печалбите при директния маркетинг карат фермерите да скъсят веригата и да търсят преки канали за продажба.
Контактите им с членовете на Southern Sustainable Agriculture Working Group (SSAWG) и някои срещи с практикуващи солидарно земеделие карат Бел през 2005 г. да се заемат с фермерство, подкрепяно от общността. Те правят доставки веднъж на 4 дни в 12 различни локации. Така първоначално от 40 души групата за солидарно земеделие нараства до 120 члена през 2006 г., за да достигне 400 през 2010 г. Интересът нараства и заради това, че много от местните хора нямат удобен достъп до фермерски пазари, от които да пазаруват органична продукция. Най-често срещаните мотиви членове на общността да станат абонати на фермата е желанието за местна биологична храна, удобното набавяне на свежа продукция, здравословни проблеми. Някои го правят, защото мълвата за биопродуктите на фермата се разнася от уста на уста, други имат религиозни мотиви, трети споделят виждания за справедливостта в областта на храните, околната среда и достъпа до храна на бедните.
“Чували сме, че в някои райони последователите на солидарното земеделие имат отлив на абонати, но при нас клиентската база остана пълна”, казва Бел. Тя смята, че това се дължи на сертифицирания органичен статут на фермата.
”Продажбите чрез абонаменти на членове на общността не доведоха до драматично нарастване на приходите, но ни гарантира, че себестойността на зеленчуковата продукция ще бъде покрита. Отделно има предвидимост и последователност, което води до нарастване на нетния доход за период от няколко години”, казват Бел. Те са категорични, че моделът на солидарното земеделие за опитни производители е прогресия в производството и маркетинга. Този модел обаче не е подходящ за начинаещи, за които по-добрият вариант първите няколко години е да продават продукцията си на фермерски пазари. Това е най-добрата възможност за обучение – получавате директна обратна връзка, знаете колко голяма е клиентелата ви, знаете какво желае клиентът, можете да изпробвате различни сортове, учите се от другите продавачи, казват Бел.
Много полезно в тяхната маркетингова стратегия се оказва издаването на електронен бюлетин, който често съдържа и рецепти, както и постоянното актуализиране на блога на фермата. Тя е сред първите в Кентъки със собствен уебсайт, но поддържането на блога помага за по-добрата комуникация с абонатите. Сайтът им е свързан и с Фейсбук страница, която привлича още последователи от общността, предимно от младото поколение. Бел засега избягват Twitter, но започват да публикуват някои неща в Pinterest.
Веднъж в годината Бел са домакини на специален фермерски ден, на който присъстват само членовете на местната общност.