Какво може да запали и задържи за дълго интереса на млад строителен инженер и наследник на стар каракачански род? Никой не би се сетил, че отговорът е в една нова ферма за охлюви, разположена в сливенското село Съдиево в полите на Балкана.
В рода на Коста земеделци не е имало. Някога, в много далечното минало, неговите предци – каракачаните, са отглеждали овце високо в планината, а наесен слизали с тях към топлите места в Гърция, Турция и по българското Черноморие. В мехове сваляли сиренето, продавали го, а с парите си купували брашно за хляб.
“След това са прекъснали тази традиции и всеки се е занимавал с нещо друго”, разказва Коста. Но отнякъде си носи “заразния” ген на земеделието и животновъдството, а още от дете обича да бъде на село и да върши разни неща по двора. И въпреки че завършва за строителен инженер и работи по специалността си във фирма за метални конструкции, 15 години след създаването на първото стопанство за угояване на охлюви у нас в плевенското село Крушовица, Коста също решава да изгради ферма за охлюви.”Охлювите нямат нищо общо с животновъдството, но реших, че е нещо интересно и не много силно развито в България. Ходих в една ферма за охлюви, запознах се със собственика, той ми обясни всичко, после гледах доста варианти”, казва Коста, който решава да създаде фермата с финансиране по мярката “Млад фермер” от ПРСР. Проекта му изготвят в службата “Съвети в земеделието”. Два дни преди крайния срок за подаване на заявленията там получават имейл, че с охлюви през 2015 г. не може да се кандидатства.
Въпреки че програмата вече не признава охлювите за животни, Коста вкарва проекта и завежда дело срещу ДФ “Земеделие”. Губи на първа инстанция в Сливен, но се оказва, че във Върховния административен съд е водено подобно дело от друг млад фермер и вече е създадена практика. Така Коста печели делото през миналата година и получава финансиране. През март 2019 г. подписва договора си с ДФЗ.
Фермата е разположена в село Съдиево, където Коста купува дворно място. Стартира първоначално с площ от 1400 кв. м за охлювите, а сега те се ширят на два декара. Породата, която гледа, е Хеликс Асперса Максима, или Голям сив охлюв – най-разпространения вид в България. Черупката му е по-малка от другите видове, но месото е повече. Дивият охлюв Лукорум, който се търси в Гърция, е с 30 процента по-едра черупка, но месото му е с по-различна киселинност. А породата, която Коста отглежда, по отношение на вкусовите качества е призната за мерцедеса на охлювите.
Всяка година в средата на май Коста зарежда фермата си с малки охлювчета и оттогава започва угояването, което продължава 4-5 месеца. Денем охлювите не са активни, хранят се вечер. “На смрачаване отивам във фермата, в тези два декара съм засял бяла детелина, която им служи за сянка и отчасти за храна. Половината от площта е заета от дървени скари, върху които вечер разпръскват храната – комбиниран фураж, приготвен по специална рецепта за охлюви.
След това оросявам, за да имитирам дъжд и да стимулирам охлювите да излязат и да се хранят. През цялата нощ са активни, а денем, като се стопли, те се прибират под скарите и се крият в детелината. И Всичко това продължава цяло лято”, разказва Коста Къчев. Кога охлювите са готови за събиране? Когато черупката им е добре изградена и започне да се подвива в края. Тогава съхранението и транспортирането им е по-лесно.
Бизнесът с охлюви не е много бавен – първоначалната инвестиция се връща на втората година при точно спазване на технологиите. Първоначално са нужни около 15 000 – 18 000 лева, като най-голямото перо са дървените скари. Дървото за тях не бива да е много смолисто, тъй като охлювите няма да могат да се движат.
Във ферма от 1 декар перфектно се отглеждат 250 000 малки охлювчета и не трябва да се пускат повече. В общата инвестиция не влиза стойността на фуража, а само направата на фермата и малките охлювчета. За отглеждането на 1 кг охлюви са необходими 1,2 – 1,3 кг фураж. Понякога угояването става по-бавно и се налага охлювите да се хранят по-дълго време. Такава е и тази година, тъй като вали всеки ден и храната от скарите бързо се измива. В такива години охлювите се събират през ноември, а не обичайно през септември и октомври, казва Коста.
При събирането се поставят в гаци и се съхраняват в продължение на 7 – 10 дни на сухо и проветиво място, за да изхвърлят всички отпадъчни вещества и да хибернират. Накрая се покриват с ципа и изсъхват, тогава се поставят за съхранение в хладилна камера, където живеят при възможно най-ниските температури над нулата. Ако ще се размножават, напролет трябва да бъдат събудени.
Коста продава охлювите си на колеги от България и Гърция, минимални количества пласира и на ресторанти. Следващата му стъпка е да изгради цех, в който да ги преработва по класическата рецепта за охлюви по бургундски. Ще може да ги изнася и замразени за чужбина, както сготвени в буркани, така и само за месо. А то е известно с качествата си още от древността.
У нас обработвани черупки от Helix, датирани от IV хилядолетие пр. Хр., са открити и запазени в Ягодинската пещера в Западните Родопи, намерени са и при археологически разкопки на много древни селища из страната. Погрешно се смята, че използването на охлювите за храна е наложено в Европа от французите – италианците са откривателите на този деликатес още от времето на Римската империя. Още Хипократ (460 г. пр. Хр.), Аристотел (384 г. пр. Хр.), Плиний Стари (I в.) и известният римски готвач Марк Гавий Апиций (I в.) споменават охлювите като лекарство и деликатес.
Месото им съдържа повече протеин от това на рибата и се доближава до говеждото и пилешкото месо, но мазнините са много по-малко. За сметка на това голяма част от мастните киселини в охлювите са ненаситените Омега-6 и Омега-3. Енергийната стойност на месото от охлюви е около 67-81 kcal/l00 г, което е много по-ниско, отколкото при другите меса или риба. Охлювът се счита за много силен афродизиак, не съдържа холестерол и помага за профилактика на гастрити и язви.
В месото от охлюви са установени 19 вида аминокиселини, като над 17% е делът на глутаминовата киселина. Тя има ключова роля за правилното функциониране на клетките и работи като стимулиращ невромедиатор в мозъка. Месото на охлювите е богато на никел, мед, кобалт, алуминий, бор и манган, които са важни за ензимния обмен. Високото количество цинк прави охлювите подходяща храна за бременни, кърмачки и възрастни хора. В охлювите има 10 пъти повече калций, отколкото в традиционните меса, а голямото количество желязо (14.0 мг) прави това месо подходящо за хора с анемия.
“Въпреки всички тези плюсове на месото от охлюви, българският пазар не е много развит, но Италия, Франция и Испания, дори Португалия имат голямо търсене и там отглеждането на охлюви, или т. нар. хеликуртура, е много разпространено”, казва Коста Къчев. Французите консумират най-много охлюви в света – около 35 000 т на година, от които само 1000 тона са произведени в 300 френски охлювъдни ферми. Така страната зависи изцяло от внос на охлюви, събрани от природата. Но в последните години във Франция отварят много охлювни ферми, чиито стопани ги показват на туристите и ги привличат да си купят охлюви на място.
Младият фермер има идея да предлага и аграрен туризъм във фермата си за охлюви в Съдиево и работи по такъв проект с местната инициативна група. Тъкмо заради тези си нови начинания – преработката на охлюви и аграрния туризъм, Коста се включи в тридневната обучителна програма на Академия “Пендара” от 5 до 7 юни в София. Целта бе да се развият уменията на участниците сами да подготвят своята технологична документация (HACCP), да разработят свой бизнес план, да си набележат маркетингова стратегия и да печелят от директни продажби и туризъм, като през цялото време лекторите им представяха много практически примери.
Наученото по време на обученията ще е от голяма полза за Коста, но освен с всичко, той се занимава и с биологично производство на домати, което също изисква време и внимание. Затова работата по преустройство на фермата, за да е подходяща и за преработка, и за туристи, върви по-бавно от неговите мечти, но много пък по-бързо, отколкото самите охлюви.
Автор: Екатерина Терзиева