Каква беше първата Ви идея? Как започнахте?
При мен се случиха поредица от необикновени пътувания и проекти по света по време на доктората ми към Университета “Принстън”, и те от изцяло социални и академични ме доведоха до предприемачеството като начин за устойчивост.
Създадох Мрежата Хлебни къщи с вдъхновението как храната и особено месенето на хляб може да бъде инструмент за обединяване и дори терапия за най-различни хора. Вдъхнових се от името “Витлеем”, което значи “Дом на хляба”, но градът не е с дух на домашно огнище а на бойно поле. И реших да се опитам да създам модел на такова средище, социално-културен център, където най-различни дори враждуващи хора да имат възможност свободно да се събират и общуват около нещо толкова исконно като месенето на хляб. Това се случи за първи път в старата къща на прабаба ми в Габрово и оттам моделът се доказа толкова успешен и вдъхновяващ за други хора в България и по света, че в страната има 8 физически пространства Хлебни къщи и още толкова програми водени от местни организации, а по света има обучени хора и организации в над 18 страни на 5 континента.
Как се оформи моделът Ви – какъв е бизнес моделът Ви в момента?
Първо създадох методи за групова работа около месенето на хляб, които се доказаха като нов вид арт терапия на световно ниво – “Хлебна терапия”. Тогава видях, че е нужно върху модела на социално-културния център “Хлебна къща” да надградя с модел на социално предприятие-фурна, за да може Хлебната къща да има самоустойчивост отвъд проектно финансиране и доброволци. И така отворихме социална фурна “НадЕжко” в София, както и фурна в Габрово.
Бизнес моделът на “НадЕжко” е с 2 основни линии на смесица от социална дейност и източник на приходи: от една страна, обучаваме и наемаме хора от уязвими групи на работа като хлебари и продавачи и правим и продаваме качествен, екологичен квасен хляб, а от друга страна предлагаме различни платени услуги-събития за училища и компании, а за хора с увреждания, от домове, бежанци и други те са безплатни и регулярни. Така съчетаваме постоянно бизнеса с каузата ни да помагаме на тези без възможности.
Как осигурихте нужните Ви средства и ресурси?
За габровската фурна успяхме да спечелим проект към Тръст за Социална Алтернатива, за да обучим и наемем трима младежи, от ромски произход, от местния дом за деца лишени от родителска грижа, които от години идваха в Хлебната къща в Габрово и бяха изявили желание да станат хлебари. Сега единият от тях работи и за нас в София.
А за София нямаше проектно финансиране, много е трудно да намериш такова за инфраструктура, и в София успяхме като решихме да инвестираме парите, които събрахме като подаръци на сватбата ни със съпруга ми Стефан – общо около 7000 лв, и с още малка инвестиция от брата на Стефан, Кирил, който е психолог и много добре работи с персонала ни. Така с 10,000 лв и всеотдайния труд на Стефан и Кирил успяхме да отворим цяла фурна, с машини втора ръка, и да се задържим без кредити като вече имаме 4 души на работа. Мисля си, че сме едно малко Божие чудо, и наистина пример за минимална начална инвестиция – не знам някъде да се отваряла фурна с 5000 евро!
Имаше ли някой или нещо, което Ви помогна в началото или докато развивахте бизнеса си? Разкажете повече…
За фурната ни в София най-вече ни помогнаха прекрасните ни и верни клиенти – млади майки с деца, които са редовно в парка “Гео Милев”, пред който непосредствено се намираме, и които припознаха в нас както качеството на хляба така и социалната ни кауза. Като цяло това е нужно на съвременните социални бизнеси, особено тези свързани с храна – образовани клиенти, които разбират защо е смислено да платиш повече за един качествен продукт, още повече ако той има и мисия и всеки лев се трупа за да променя живота на конкретни хора!
Кое беше и е най-успешно във Вашата практика?
Най-успешното при нас са постоянните иновации, които развиваме около хляба, като за мен те са плод на нов поглед върху всичко – и върху проблема, и върху неговото решение, те са нова, нестандартна и успешна комбинация от вече съществуващи но до момента разделени продукти или услуги. Такива при нас са например услугата ни за тиймбилдинг “Breadbuilding”, която големи световни компании споделят като един от най-добрите им тиймбилдинги – а ние не сме тясно специализирани в това. Ключът, обаче е, да правиш нещата с много любов и посветеност към начинанието, и тогава те се получават уникално добри.
Същото е и с образователните ни програми за деца и младежи, от “Театъра на Трохите” и “Кухненската музика” които учат на добродетели и емоционална интелигентност, до метода ни за кариерно ориентиране “3S”, който учи младежите на социално предприемачество и автентично лидерство.
Създаваме и иновативни продукти, например образователната игра “Хлебари без граници” (Bakers Without Borders), която спечели световната Награда за Междукултурни Иновации на ООН, сред повече от 1000 кандидатури от 120 страни. Играта е продукт, който резюмира по игрови начин за всички възрасти нашите социални методи и вдъхновява малки и големи да се стремят да променят света около себе си чрез правенето и споделянето на храна/хляб. Играта се продава все по-успешно и много от хората, които я купуват продължават нашата мисия по света като организират социални общностни месения – това са нашите Crumbassadors (“Посланици на хляба за мир”), а някои от тях, примерно един германец който обикаля по света и сега меси в Нова Зеландия, той е и наш BakePacker – и всички заедно сме едно семейство на ChangeBakers (както виждате, обичаме да играем с думи, и това също е едно от успешните неща в модела ни, което силно вдъхновява хора по света).
Самото ни мото е: “Better than high-TECH, we offer high-TOUCH solutions!”
Кое Ви костваше най-голямо усилие или постигнахте най-трудно?
Най-големите пречки са били бюрокрацията в България, огромните и безмислени изисквания за отваряне на бизнеси свързани с храни, особено ако е за производство на място и разнос – за една малка фурна трябва да отговориш на изискванията за огромен хлебозавод! И другото нещо е цялостната слаба работна култура, а при нас допълнително предизвикателство е че се стремим да обучаваме и наемаме хора от уязвими групи. Но с търпение и любов успяваме.
Бихте ли направили нещо по друг начин?
Сигурна съм, че има много неща, които е можело да развием по-мъдро и ефективно, но като цяло съм много благодарна на Бог за това как дори неочаквано за мен мрежата се разрастна толкова и с колко прекрасни хора в България и по света си сътрудничим. Не съжалявам за нищо. Просто съм благодарна!
Какви са Ви плановете за бъдещето?
В момента планираме отварянето на втора фурна в София, която да произвежда хляб и за разнос по био магазини, тъй като има все по-голямо търсене на нашия хляб, но в момента нямаме капацитет, а искаме да дадем работа на още хора в нужда. Надяваме се до началото на новата година да е отворила врати.
И другата нова програма, която планираме да стартираме скоро, също до началото на новата година, е “Хляб на тъмно” като поредица от вечерни преживявания в пълна тъмнина водени от незрящи фасилитатори (очаквайте да обявим събитията на фейсбук Хлебна къща София-фурна “НадЕжко”). Oще от 2010 сме имали месения с незрящи, но сега оформихме концепцията как това да се превърне в социално предприятие – таксите от платените събития ще бъдат хонорарите на незрящите. Целта на тези събития няма да е само кулинарна, а дори по-скоро личностно трансформираща: чрез мултисензорното изживяване на месене, докосване, аромати и вкусове, участниците ще разискват житейски теми и ще се отърсват от проблемите си благодарение на пълната свобода, която дава пълната тъмнина. Там никой не вижда, никой не съди и следователно никой не се страхува да сподели – и да се промени!
Хлебни Къщи България Facebook: https://www.facebook.com/breadbg/ Сайт: http://www.bread.bg/