Отново в гостоприемно Рибново. Този път сме делови – събрали сме будни дами от селото, с които кроим планове как да превърнем опита на “Пендара” и местния ентусиазъм в успешна стратегия за привличане на туристи. В основата пак е сърцето на Рибново – пъстрите традиции и вкусната местна храна. Идеите се трупат на масата – читалището, сватбите, причудливите ритуали и пъстрите носии, песните, планината… Убедени сме, че родопското село има нужда от място, където гостите могат за краткото време, в което са там, да усетят историята, да преживеят музиката, да опитат рибанската кухня.А сега си представете: Попадате в китното Рибново за пръв път. Чували сте за тях, вероятно сте гледали филми за рибанските сватби. Знаете нещичко и за турбулентната история на общността. Влизате в нашето ново място за гости или както важно го наричаме “Посетителски център”. Поемат ви местните домакини и ви потапят във всекидневния живот на селото, в празничния също. Обличате носиите, научавате какво е димие, манто, антерия, софра, фирадже, тульбе, кондак. Ставате местни. И после тръгвате из селото – по стръмните улички, покрай училището и джамията, нагоре към гледката. А каква гледка само – Пирин и Родопа, все още белоснежни, хванати сякаш в ритъма на сватбеното хоро. После пак надолу към Читалището – време е да опитате местните вкусотии. Жените от селото са ви приготвили домашен кускус с кори, баница със зеле и друга баница – блага със сироп, боб с пастърма и от онази халва, която иска мъжка сила и половин село, за да стане както трябва. А после пътища различни. Тръгвате пеша през планината, прекосявате билото и стигате каменните къщи на Ковачевица. Или пък поемате по криволичещия път надолу, минавате през Осиково с неговата изумителна църква, а оттам в Скребатно – за още от чудната гледка към Пирин, който сякаш наднича иззад всяка къща и спретнат двор. Малкото кътче на България вече е трайно настанено в сърцето ви и си мислите как ще се върнете пак в Рибново. Следващия път на сватба!
