Мирослав Хусков е млад човек в разцвета на силите си. Типичен родопчанин – тих и спокоен, мъдър и добродушен. През 1984 г. родителите му се местят от Златоград в Ивайловградската покрайнина. Тогава държавата дава възможност на младите хора да стартират нов живот в обезлюдените погранични райони на България. Те идват в Пелевун, голямо село в Източните Родопи, свързано с нашата история и родолюбивото дело на Капитан Петко Войвода. Захващат животновъдство и така до наши дни.
Мирослав израства на чист въздух, захранен със здрава храна. Традиционната диета в района е базирана на протеините от млечните деликатеси и въглехидратите от тестените продукти. Пелевун има голямо землище, на което виреят характерни за района култури като бадеми и сусам. В близост до селото е защитената природна територия по меандрите на Бяла река. Там могат да се наблюдават редки видове животни, птици и растения, част от изключителното биоразнообразие на този пограничен планински район, един от най-добре запазените в цяла Европа. Тези ресурси започват да се развиват в туристически продукт постепенно и в рамките на пет годишен проект с холандско финансиране, а Мирослав отваря къща за гости като част от него на 10.06.2015 г. Тя е изградена с помощта по европейска програма, но и с много лични средства и усилия, като така се поставя началото на селския туризъм в региона. Паралелно с къщата за гости се оформя и атракцията „Пътят на сиренето“, където се демонстрира целия процес на създаване на продукта, от доенето на млякото, през подсирването и накрая завършва с дегустация на млечните деликатеси. Мирослав и неговото семейство отглеждат голямо стадо овце от местната порода родопски цигай, всяка година се раждат над 300 агънца, които те продават за месо.
Говорим си за бъдещето на този поминък, в миналото давал облика на района, а днес заплашен от изчезване. Мирослав е все още оптимист и се надява нещата да потръгнат. В момента е подал заявление по Наредба 26 в Министерството на земеделието, за да може да произвежда и продава своите млечни продукти чрез малка мобилна мандра. Препатил е от опита си с мониторинга по мярка 311, чрез която са построили къщата за гости. Иска да се опитва да прави нещата с повече лични средства или чрез кредитиране от банки, но и там се търси високо обезпечаване, а оценката на старите каменни къщи е твърде ниска.
Подхващаме и темата за туризма. Все още този пазар е слабо развит, защото Пелевун остава малко встрани от засилващия се поток от туристи към вила Армира и другите атракции на Ивайловград. Мирослав разчита предимно на холандските си гости, които идват през пролетта да снимат цъфтежа на орхидеите и дивите божури. След това има интерес към наблюдение на лешояди от изградени укрития в близост до хранилките, които са създадени преди години от природозащитни организации. В района са нужни добре обучени водачи, които са рядкост, но все пак се намират. Няма и достатъчно туроператори, но пазара определя наличието на услуги. Все още потенциала е огромен и не се използва ефективно. Мирослав залага много на топлите месеци, когато от април до август има суровина за „Пътят на сиренето“. С мобилната мандра ще има възможност да се произвежда повече продукция и да я продава по местните пазари. Най-голям е петъчния в Крумовград, съботния в Свиленград също си заслужава усилията, мисли се и за участие по фермерски пазари в по-големите градове на страната. Мирослав е ревностен защитник на природата, доброволец към Зелени Балкани, участник в много кампании в региона, последната успешна сред които е възраждането на колониите от Белошипаветрушка около село Левка в Южен Сакар.
До края на 2017 г. Мирослав планира вече да работи мобилната му мандра, за да може да разшири производството си, което сега задоволява само изхранването на гостите в неговия туристически обект. Местните специалитети имат сезонен характер и са магнит за редовни посещения. През пролетта се правят зелници, като за плънка се използват „зелетата“. Това са различни видове култивирани или диви растения, сред които маруля, лапад, мак, конско ребро. За големите християнски празници се приготвя агнешко на пара. Месото се нарязва на големи късове и се подрежда върху плетеница от лозови пръчки в голям съд, който се подгрява на бавен огън 5-6 часа. Слага се вода с билки на дъното на съда – задължително пресен гьозум, чесън и лук, както и характерния за района бял риган. Когато има мляко, от овцете се приготвят прясно и зряло сирене, както и домашни погачи. Ползва се пълнозърнесто брашно, а региона нашумя в последните години с възраждането на лимеца. Есента има много пресни плодове – нарове, хинап, ябълки, круши, сливи, бадеми. Тогава се приготвя и много зимнина – характерните за тук гювечи. През октомври се обработва сусама, от който се приготвя тахан. В Пелевун през тази година се очаква да отвори врати съвсем нова таханджийница, която ще работи по класическия метод с изпичане и мелене на каменна мелница. Очертават се много нови възможности за местни храни и туризъм, което оправдава оптимизма на Мирослав Хусков.
Все още проблем остават лошите пътища в района и отдалечеността от вътрешността на страната. Но така поне се гарантира, че случайни хора в Пелевун няма да попаднат, а само ценители на истинските човешки отношения. Добрата храна и дивата природа са само допълнение към най-важното. В селото живеят истински родолюбиви българи, които крепят традициите и ги предават на децата си.
Мирослав Хусков Село Пелевун, община Ивайловград Тел: 03664 2299, мобилен: 0885 410 032 e-mail: miroslav_huskov@abv.bg www.kaloyanovikashti.com