Предания за хляба - пазители на традициите от Кюстендил, Пловдив и Варна - Пендара

Искате ли приказка? Истинска. За хляба.

Старите хора разказват, че някога на село, когато слънцето още не се е било събудило или пък тъкмо се е канело да целуне хоризонта за лека нощ, се е случвало нещо свещено.

Тогава – в тишината на утрото или смълчания здрач – жените се захващали с месенето на хляба. Но не тъй както ние днес го правим – пред телевизора.

Най-напред се кръстели. После поставяли ръце върху брашното – като върху сърце. В някои краища не изричали нито дума, защото вярвали, че думите имат сила. Че всяка мисъл, всяко чувство, дори шепот – може да остане в тестото, да ги пропие. И какъв да бъде после хлябът, ако думите около него са били горчиви?

Месенето било като молитва, магия. Бавно, с ритъм, с търпение. Докато тестото „запее“.

Знаете ли, че преданията за хляба са все още живи по селата? Ако искате да ги чуете – пътешествайте, срещнете се хората, които все още ги пазят.