Манията по здравословното хранене завладява България преди десетина години. По това време Димо Каракехайов учи в икономическия факултет на Пловдивския Университет. Паралелно със своето следване той се стреми да направи това, което повечето млади хора от родния му Ивайловград искат да се случи – да емигрира зад граница. В определен момент се намира във Великобритания, където „парите ти ги дават, след като са ги преброили доста внимателно“. В крайна сметка през 2012 г. той решава да се завърне към корените на своето семейство и яхнаджийството.
„Яхна“ се нарича каменната мелница, на която се мели сусам. Димо ни посреща в работилницата си след предварителна уговорка, направена чрез друг млад човек, останал по същия начин в града си, за да управлява туризма там. Димо е трето поколение яхнаджия, наследил занаята, който в първите години на прехода бил в упадък. В Ивайловградската покрайнина е традиция почти във всяко семейство, което разполага с малко земя, да се засади сусам и да се смели на „тахън“, както се нарича тук тахана от местния сорт червен сусам. Той се изпича в пещ и мели на каменна мелница по стародавна технология. Всяка лъжица от този здравословен еликсир крие много полезни съставки. Очите на Димо грейват, когато започва да разказва за смисъла на семейния бизнес. Той е завършил маркетинг и подходил съвсем професионално, когато решил да разработи таханджийницата. Това включвало много участия по туристически изложения у нас и в чужбина, за което му помагал неговия приятел Красимир, по това време експерт туристически дейности в общината. Много хора пробвали „тахъна“ и след няколко години слуха за него вече се носи като градска легенда сред вегани и фитнес маниаци в големите градове на страната. Димо споделя малко на шега, че заради неговите буркани голяма куриерска фирма отворила офис в малкото погранично градче преди две години. Покрай легендите обаче се вижда простата истина – в семейство Каракехайови се работи много и методично. Техният успех се приема с променливи емоции от местните хора, но и мотивира някои от тях да направят собствени таханджийници. Такива има вече в Кондово и Пелевун. Допреди половин век само в село Мандрица имало осем подобни фамилни таханджийници. Но поредица от причини, сред които колективизацията, строго охраняваната граница и обезлюдяването на района довели до застой в този местен поминък. Преди да отидем при Димо имаме и среща с градоначалника, която ни споделя, че и в нейното семейство се е възродил интереса към отглеждането на сусам и прихода от това бил съвсем приличен. Къде се крие тайната на успеха?
Димо ни прави кратък анализ на ситуацията между две бъркания на сусама в пещта. Според него все още местните хора се колебаят дали да усвояват субсидии чрез отглеждане на люцерна или чистене на пасища, или да правят реални пари, като се концентрират върху сусам. Интереса към ивайловградския тахан се е увеличил многократно. Димо решил да се специализира само в преработката на сусам. Преди години сеели и малко собствени ниви, но сега само изкупуват сусам или мелят на ишлеме. Самото отглеждане е доста трудно, има осем операции изцяло с ръчен труд в рамките на половин година, културата е капризна и се влияе от климатичните аномалии. Обикновено има слаба година като добив след няколко по-добри. Това вероятно е изкушавало яхнаджиите да купуват суровина от други места, например белия сусам внос от Турция или дори Египет. „Но вкуса е друг!“, категоричен е Димо. Има обаче и аномалии. Например на традиционния пазар в града всяка сряда може да се види предлагане на тахан от суров бял тахан от Харманли, а тъмния тахан от града го няма. Туристите през уикенда го взимат от супермаркета в новия квартал, обикновено на по-висока цена. Малък пазар, но с много деформации. Вероятно търсенето, малките количества и дефицита му дори на място през някои месеци от годината ще повишават цената. Но това по никакъв начин няма да компрометира качеството. Всички са уверени за това в Ивайловград.
Докато си говорим тези неща, Димо ни сипва топъл тахан директно от мелницата в една купичка. Опитваме го и оставаме изключително доволни. След това го смесва с малко мед и вкуса се променя, но отново е балансиран и нежен. Наистина вкуса е друг. Заслужава си усилието да мъкнеш буркани оттук или да си ги поръчаш с куриер. Димо е категоричен, че само така ще продължава да продава стоката си, защото това го прави грижовен към всяка една поръчка. А нашите буркани налива директно от мелницата и слага стикер за годност една година напред. Това е също отличителна черта на печения сусам – съхранява се по-дълго време и по-лесно. А за полезните съставки ще продължават да се носят легенди. Докато тези легенди са живи, местните хора имат шанс. Това може да мине през влизане в мрежата Slow food и добавяне на социална стойност към безспорните качества на тахана. Така и повече млади хора ще избират реализация в родния си край пред алтернативата да работят на чужда земя зад граница.
ЕТ „Йордан Каракехайов“ За контакт: Димо Каракехайов Тел: 0898 368401 Ивайловград