На 21 февруари 2018 г. в Пловдив бе проведен дискусионен клуб на тема „Детско и ученическо хранене. Средиземноморска диета“. Събитието бе под патронажа на Националния омбудсман г-жа Мая Манолова, Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката, съвместно с Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. В него взеха участие експерти, специалисти и научни работници от държавни институции, университети, научни организации, браншови и потребителски организации и представители на бизнеса. Дискусията беше излъчена пряко по БНТ 2.
Идеята на Дискусионния клуб бе да се обсъдят задълженията и отговорностите на всеки участник в процеса по гарантиране безопасността и качеството на храните, които се предлагат на децата и учениците, както и целесъобразността на т. нар „средиземноморска диета“. Също така събитието имаше за цел обединяване на усилията на всички държавни институции и браншови организации около подобряването на съществуващата нормативна рамка, чрез което да бъдат въведени законови положения, чието спазване би гарантирало здравословно хранене на децата и учениците в детските заведения и училищата с безопасна и качествена храна.
Г-жа Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите откри събитието като акцентира на съществуващите наредби в областта на детското и ученическо хранене, по-конкретно Наредба №9 от 16 септември 2011 г. на МЗХ за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и Наредба №6 от 2011 г. на МЗ за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детските заведения.
С поздравителен адрес към участниците започна своето изложение г-жа Мая Манолова. Тя акцентира на важността на темата за храненето на децата и направи преглед на проблемите, които се очертават по отношение на детското хранене. Най-тревожен е фактът, че българските деца са на пето място по затлъстяване в Европа. Всяко четвърто дете е с наднормено тегло, а всяко шесто дете е със затлъстяване. Г-жа Манолова изтъкна, че България има законодателство, изработено от две различни министерства – на земеделието, храните и горите и на здравеопазването, което регламентира детското и ученическо хранене, но това законодателство се прилага противоречиво. Също така тя акцентира на проблема с обществените поръчки. Според нея, тъй като процедурите за осигуряване храната на децата в детските заведения и ученически столове са подчинени на Закона за обществените поръчки, най-често основният критерий, по който се избира изпълнителя е най-ниската цена. Още по-притеснителна е ситуацията в училищните обекти за храни, в които се продава всичко – безалкохолни напитки, чипс и други продукти, които наредбите забраняват да бъдат предлагани на деца. Омбудсманът изрази притеснение по отношение на безплатните закуски, чиято цена възлиза на 0,42 лв. на дете, и за която не може да се предложи нищо качествено. Според г-жа Манолова, първо трябва да се усъвършенства нормативната уредба, също така, като основен критерий при избора на изпълнител да бъде не цената, а здравословността на храните. Не на последно място е и контролът и разбира се, по-доброто финансиране на програмата за безплатна закуска. По-нататък г-жа Манолова се спря и на рекламите на нездравословни храни за деца и на културата на хранене, която се създава в семейството.
Въпреки краткото време, много участници в Дискусионния клуб поискаха да се включат в дискусията. Освен подчертаните тревожни тенденции, заместник кметът на Община Пловдив – г-н Стефан Стоянов съобщи и за една положителна тенденция. Той изтъкна, че в общината изпълнението на нормативната база е на високо ниво и финансовите средства стигат, за да се осигурява пълноценна и здравословна храна за децата. Въпреки това, лошата новина е, че 20% от децата в общината са с наднормено тегло, което се дължи на неадекватния прием на въглехидрати.
В дискусията активно участие взеха и представителите на бизнеса, които поискаха по-точни правила и определения за качествена храна, както и норми за детски храни. Също така и представителите на Университета по хранителни технологии, Министерство на здравеопазването, Център за оценка на риска по хранителната верига, Българската агенция по безопасност на храните и Асоциацията на месопреработвателите в България взеха отношение по темата, с което бяха очертани основните точки, по които трябва да се работи:
1. Да се усъвършенства нормативната база, което включва и преразглеждане на Утвърдените стандарти, заложени в Наредба №9 от 16 септември 2011 г. на МЗХ, като се разработят стандарти за деца (без адитиви, по-малко сол и мазнини);
2. Продуктите със здравословен профил да са лесно разпознаваеми;
3. Да се проведат широкомащабни възпитателни и обучителни кампании във връзка със здравословното хранене при децата;
4. Да се засили официалния контрол за спазване изискванията на наредбите;
5. Ангажиране на семейството и институциите за промяна на маниера на хранене на децата (чрез информационни кампании).
По отношение на Средиземноморската диета и вносните т. нар. „суперхрани“, участниците в събитието се обединиха около идеята, че трябва да се привлече вниманието на потребителите към националната ни кухня, към нашите традиционни храни и към българските „суперхрани“, които са известни и достъпни за българския потребител.
Автор: д-р Аксиния Антонова – главен експерт в дирекция КРОКЦ при ЦОРХВ