“Фермата на Деа” е резултатът от споделената любов към селото на двама млади ентусиасти. Антон и Мона са еколози по призвание, професия и душа и винаги по един или друг начин са поддържали връзката със селския живот, благодарение и на своите родители. Израстват в Ямбол, но се запознават едва преди 5 години. Антон прекарва известно време в София, а Мона – във Варна, но и за двамата отдавна е ясно, че рано или късно ще узреят за проект като този. През 2013 г. купуват стара къща с двор в с. Тамарино, което се намира някъде по средата между Бургас и Ямбол. Сега двамата са превърнали това място в малък рай, в който отглеждат органично плодове, зеленчуци и билки с помощта на пермакултурата. Използват само торта от червени калифорнийски червеи, които също сами отглеждат. Всичко, което произведат, използват за себе си, но, когато им е предостатъчно, предлагат част от продукцията си за продан, водени от принципа, че здравето е храна и храната е здраве.Защо решихте да се захванете с отглеждането на плодове, зеленчуци и билки?
Винаги сме познавали вкуса на натуралната храна и в един момент дойде период, в който не можеше да се намери хубава такава. Никога не сме държали да е „био”, просто да е „чиста”, доколкото е възможно. Когато се роди нашата дъщеря Деа, просто нещата се случиха от само себе си.
В началото на 2013 г. видяхме една къща на края на село Тамарино, Ямболско. Беше малка джунгла – един изоставен от 15 години имот. Не можехме да влезем и да видим къщата, но още тогава някак усетихме, че това ще е Мястото. Взехме я и започнахме да облагородяваме. Вече имаме около 10 дка. На 5 от тях се опитваме да комбинираме и отглеждаме за собствени потребности: картофи, домати, чери домати, краставици, лук, чесън, боб, грах, нахут, тиквички, чушки, дини, пъпеши, ягоди, овошки, аспержи, бадеми, орехи, лофант, пчели, кокошки – за кокошия трактор.
Предпочитаме да използваме наши семена или пък събираме от бабите от селото или от приятели. По-голяма част от дейностите в градината и около къщата извършваме с помощта на доброволци от цял свят, с които имаме сходни идеи и всеки оставя част от себе си тук.
На другите 5 дка отглеждаме индустриален коноп – култура със специален статут и много приложения – в строителството, храната, текстила, козметиката, за гориво. На този етап обаче условията и законите в страната ни не ни позволяват да я развием както желаем.
Кое е най-важното качество, което трябва да притежава човек, когато отглежда собствена продукция от такъв тип?
Истинска и безусловна любов към природата.
С кои свои „деца“ от градината се гордеете най-много?
Опитваме да поддържаме разнообразие в градината и любимци са ни всички. Щом се грижиш за него, всяко растение ти е мило, опитваш се да го направиш силно, за да може да се справи с естествените си неприятели. Тъй като основният ни съдружник е природата, понякога независимо колко грижи и любов влагаме, тя казва последната дума. Първата година, например, отглеждахме 5 дка лимец и когато беше почти готов, падна градушка и го изравни със земята. И клас не събрахме, но не се отказахме. После имахме и наводнение, тази година – слана и градушка (добре, че този път беше слаба).
Но това е природата. Трябва да се научим да си сътрудничим с нея и колкото и да се опитваме да работим срещу нея, никога няма да успеем. Ето така се запознахме с принципите на пермакултурата и натуралното земеделие. От книгите и от други фермери от цял свят черпим опит, учим се в движение и трупаме познания, за да ги приложим и в нашата градина.
Как виждате „Фермата на Деа“ в мечтите си за бъдещето?
Имаме желание и работим в насока „Фермата на Деа” да се превърне в място, силно свързано с природата, с голямо видово разнообразие както на растения, така и на животни. Да стане място за обучения, срещи, забави, където малки и големи могат да споделят своя опит, мечти и дори грешки. Устойчивата връзка с природата ни дава стабилна основа за създаване на една здрава и самоиздържаща се ферма.
Интервюто се случва с подкрепата на партньорите ни от “Виж! Бургас”