Креативността не е качество, присъщо само на големия град, даже напротив. Забелязала съм, че забързаното сиво ежедневие в градска среда някак влияе негативно върху творческото ми вдъхновение. Дали и при другите е така, а? Знам ли. Почти съм сигурна, че подобни размисли са подтикнали хората, за които искам да ви разкажа, и са им дали порив и сила да следват и сбъдват мечти, копнежи, стремления, да очакват и да бленуват за един по-шарен, по-дружелюбен, по-човешки свят, който те всъщност съвсем реално сбъдват. Човекът – творец е феномен сам по себе си. Всъщност, не може да се даде едно точно определение за това какъв е той, но подходящи описания са нестандартен, интересен, нехарактерен, извън общоприетите рамки, сложен. Сложен ли казах? Че какво му е сложното да следваш душата си? Ами, не е лесно, да знаете, ама пък е толкова интересно и удовлетворяващо. Май не става ясно накъде върви мисълта ми, та ще започна отначало.Запътих се с „Пендара“ отново към Кюстендилския край. Та нали това е нашата (пък надявам се да стане и вашата) Дестинация 2024?Всеизвестен факт е, че Кюстендил е град с изключително интересна многовековна история. Със своите 40 минерални извора, от които извира лековита вода, казват вече над две и половина хилядолетия, той се слави и като център на балнеолечението стотици, стотици години, от миналото та чак до днес. Истина е, че вървейки по улиците на града, потънали в сянката на вековни дървета, човек с повече сензитивност получава усещането за вълшебно пътуване в историята. Малко позанемарени археологически разкопки все още изваждат от миналото забравени истини за „Вечния град”. Във въздуха витае сянката на един поотминал блясък и великолепие на античната Пауталия, достигнала до нас само под формата на остатъци от дебели крепостните стени, шарени мозайки и зидове, тук-таме отлично запазена каменна улична настилка и разни други парченца непреходна красота. Нали знаете, че античните терми от II-III в. в центъра на града са част от втория по големина Асклепион в рамките на Римската империя? Е, за Асклепий и неговите храмове ще ви разказвам друг път, може би, днес думите ми са за друго. За хората. Да, за хората от околните села. Вековната историята и култура на града се разпростира широко околовръст. Защо тогава от години се говори за обезлюдяването на селата в Кюстендилско и липсата на жива инициативност в тях? Всъщност аз видях и друго, слава Богу!Да, ненадминатата природна красота и добрите условия за живот в подножията на Лисец, Чудинска, Земенска, Конявска и Осогово планини, и по поречията на Струма, Гращица, Елешница, Бистрица и други реки, са основателна причина местата около Кюстендил да бъдат населявани от дълбока древност. Именно това привлича и днес много млади хора, които, търсейки дистанциране от глобализма и урбанизацията, „хващат гората“ и намират своя уютен дом на село. За мен е истинско удоволствие да ви разкажа за:
Леля Катя и Дани от с. Горна Гращица
Всъщност леля Катя, която е председател на местното читалище “Светило-1931″, е един ерудиран учен етнограф. Доц. Екатерина Керемидарска, както е по-известна тя в официалните и по-научни среди, е автор на сериозно изследване, посветено на района, а именно книгата „Празник и делник в Кюстендилско. Края на XIX-средата на XX век“. До неотдавна преподавател по етнография, география и туризъм в няколко университета, днес тя е активен член на местната общност, изцяло отдадена на събиране и съхраняване на традиционната материална и нематериална старина на селото. Под нейното вещо ръководство в красивата сграда на читалището е оформена постоянна музейна етнографска сбирка, показваща както уникални традиционни облекла от 19 век, стари сечива и старовремска домакинска посуда, така и по-близки до съвремието ни предмети и костюми, като елегантна копринена сватбена рокля от 1948 г., например. Дани, пък, е секретарят на читалището. Тя, Даниела Гюргина, с най-приветливата си усмивка посреща и изпраща любознателни посетители, разказва, показва и насочва към местните забележителности. Именно благодарение на нея и аз знам как изглеждат емблематичната за с. Горна Гращица каменна чешма с вграден образ на св. Георги, пробождащ змея и построеният през 2008 г., на мястото на стар каменен оброчен кръст, параклис „Рождество на пресвета Богородица“, под който извира лечебна вода.
Николет и Радостин от с. Раненци
Както казва Гери, „извън цивилизацията, насред нищото, в неочакваното“, поместено в столетна плевня, се намира едно вълшебно творческо пространство и ателие, носещо звучното име “Земна”. Вече 9 години Ники и Ради живеят и творят в Кюстендилското село Раненци, или по-скоро извън него, съвсем в покрайнините му. Точно тук са избрали да отгледат и децата си. И двамата и визуално, и емоционално, и всякак са творчески натури, „отдадени на връзката със земята и на доброто за хората“. Николет, стъпва стабилно върху своята безкрайна любов към природата именно тук, в това затънтено място, и създава своя бранд за натурално обагрени дрехи от естествени материали, пъстри мънистени бижута и кожени изделия с блещукащи кристали. Творческите ѝ работилници приютяват гости от близо и далеч, като предоставят възможност всеки лесно да разгадае природните техники за извличане на земни пигменти и превръщането им в акварелна боя, багренето на текстил и хартия с горски листа и полски цветя, и какви ли не още натурални магии. Радостин, пък, е художник, но се занимава и с дървообработка, еко строителство, мазилки от глина, че даже изработва и музикални ударни инструменти. Новите масивни врати на плевнята са изработени лично от него. Тук сякаш времето е спряло, а животът е неподвластен на забързаните градски ритми. Сред ароматен билков чай и сладки раздумки само денят тръгва да преваля и напомня за неумолимия ход на отлитащите минути.
Искра, Антон и Маги от с. Слокощица
В обятията на магията на друга стара плевня, преобразена в пространство за творчество и изработка на красоти, попадат ежедневно множество посетители от страната и чужбина. Ателие „Сръчно“ в с. Слокощица е създадено не само с огромната любов, но и с неизмерната отдаденост на едни добри хора „с майсторски ръце и златни сърца“. Искра е майстор сарач. Тя създава нестандартни, забележителни и изключително цветни изделия от естествена кожа – чанти, клъчове, портфейли, колани и др. Не е тайна за никого, че тя винаги добавя капка любов като задължителната съставка към всяко свое изделие, към всеки свой човешки контакт. Съпругът ѝ Антон, пък, е майстор дърводелец, обичащ да вдъхва нов живот на стари вещи и мебели. В неговата работилница, всяко парче дърво става уникат. Той, освен с реставриране и изработване на мебели по поръчка, се занимава и със създаване на автентични предмети – уникални изделия като закачалки, нощни лампи, стенни часовници и др. Както се казва прави от нищо нещо, превръща изхвърлената на боклука вещ в творческа композиция, достойна за музей за съвременно изкуство. Дъщеричката Маги е най-малкият член на екипа на „Сръчно“. Тя без колебание продължава творческия занаят на родителите си. Обича да прави модерни ръчно изработени бижута от мъниста, като създава свежи и изключително интересни цветни комбинации. Рисуването също ѝ е голяма страст. Маги има собствен поглед върху нещата, разгръщайки го в красив дизайн, запечатан върху детски, дамски и мъжки тениски, текстилни торби, канчета и бутилки. Всички нейни изделия се продават с кауза.
Свилен от с. Еремия
Както се сещате и Свилен не е съвсем от Еремия, или поне до скоро не е бил. Съвсем не толкова отдавна Свилен Класанов е съсобственик на заведенията “Слънце Луна” – известен и наложил се с времето семеен бизнес, включващ пекарни и ресторанти в централната част на София, магазин и онлайн магазин, както и каменна мелница в с. Долна Диканя. Преди да стане най-известният у нас майстор на здравословния хляб обаче, той всъщност е човек на света – и пътешественик, и музикант, и диджей. Сравнително отскоро Свилен си купува къща в с. Еремия и осъзнато се отдава на селския живот. Е, любовта му към зърното и хляба не намалява, даже напротив, прераства в непреодолимо желание за споделяне, обучения и посрещане на гости. И понеже, той със сигурност знае всичко за магията на хляба и различните видове древни зърнени култури, а приготвянето на хляб си остава негова запазена марка, то не е никак чудно, че Свилен е част и от инициативата „Жива душа“, посрещайки в дома си деца и родители на тематични събития за обмен, сътворчество, учене на занаят, обсъждане на теми за здравословния начин на живот, за образованието на село, за домашното образование и алтернативното такова.
Гостувайте на Свилен в Еремия, за да ви научи как се приготвя хляб от Лимец.Леле колко дълго стана, а има още толкова много … за „Чистата ферма“ в с. Шишковци, за баницата с боза в с. Раждавица, за шоколатиерката Лили от Кюстендил, за гъбите и билките на Борислав от с. Вратца, за меда и апитерапията на Катя от с. Лелинци, за радиото на гръка Григорис, за грънците на израелката Ефрат, за масажите на германеца Мануел, за французойката Мария, за ….Да ви разкажа? Аааа, не… Я по-добре идете и вижте сами. Усетете магията и се насладете на малкото бягство, което със сигурност няма да ви остави недоволни. Заслужава си! Обещавам ви приключения!