И тази година “Академия Пендара 2020″ срещна участници с вълнуващи истории, които се гмуркат в предизвикателните води на бизнеса с фермерски храни. В тази публикация ви представяме една от тях – Слава, която съдбата среща с пчеларството.Учителката по български език и литература Слава Антонова израства на семейния пчелин във великотърновското село Куцина, но като дете последното, за което мечтае, е да вади мед от кошерите.И както обикновено се случва в живота, сега всяка свободна минута Славка прекарва сред своите пчели, а голямата й мечта е да има собствена медарница. Да, като сладкарница, само че всичко да бъде направено с мед – сладкиши, торти, питки и напитки.Пчеларската „мая“ на Слава е още от края на XIX век, когато е роден нейният прадядо Кръстьо. „Бил е музикален, с гъдулката е свирел на хорото и е събирал цялото село, а заедно с дядо ми Димитър са били големи майстори, строели са къщи“, разказва семейната история Слава. Кошерите на прадядо й Кръстьо са били тръвни – с конусовидна форма, изплетени от върбови пръчки, отвън измазани със смес от глина, говежди тор и дървесна пепел. Отгоре са били покрити със слама, за да ги пази от дъжд и сняг.Дядо й Димитър преминава към Дадан-Блатови кошери, каквито ползва и самата Славка днес. Като малка, тя прекарва всяко лято с братовчедите си в Куцина. „Внуците бяхме три момичета и едно момче и дядо много се надяваше мъж да наследи занаята му. И макар че всички израснахме на пчелина и помагаме при ваденето на мед, защото това е най-тежката работа, само аз се въртях край дядо и ходех подире му – много интересно ми беше!“, разказва Слава.Завършва Полувисшия педагогически институт в Силистра, а след това „Български език и литература“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Вече има 34 г. стаж като учителка по български език в Горна Оряховица. Всяка свободна минута обаче прекарва при пчелите и по българските планини.Преди години дядо й Димитър се разболява тежко от диабет и заради заболяването се налага да му ампутират и двата крака. Няколко години живее в инвалидна количка и „някой трябваше да му помага, да го бута до кошерите. Разказваше ми подробно как да се грижа за пчелите, така се научих сериозно да се занимавам с пчеларство“, казва Слава.Какво точно я привлича в пчелния свят ли? Хармонията в пчелното семейство, съвършеният до милиметър живот, прецизността, липсата на грешки в техните действия. „Всяко едно нещо, което правят, сякаш е добре обмислено. Например имат една майка царица, която е най-добре гледана и ухажвана от цялото семейство. Обаче ако тя не си върши работата както трябва, те си създават нова царица, а старата убиват, като се скупчват около нея и я задушават“, казва Слава.Обикновено най-младите пчели се грижат за бебетата – в кошера има нещо като детска ясла. Други млади пчели отговарят само за носенето на вода, трети отговарят за посрещането на работничките, които излизат навън за прашец и нектар. Те изливат нектара в килийките, докато се превърне в мед. Има и други пчели, които пазят кошера. Те не допускат вътре пчелички, които са събирали ферментирал нектар, за да не повредят с него вече събрания. Оставят ги навън, докато „изтрезнеят“.Някои пчелари избиват търтеите, но те са необходими за оплождането на женските. Пчелите сами контролират броя им – лятото ги задържат заради размножаването, а зимата ги прогонват от кошерите, тъй като храната е по-малко и не достига за всички. Майката на денонощие снася около 2000 яйца, но оплождането става само веднъж, докато е съвсем млада. Тя излита, търтеите след нея, най-силният и най-здравият я догонва и той създава поколение.Пчелите, разказва Слава, са толкова трудолюбиви, че правят повече мед, отколкото им е нужен за храна. Тогава се намесва пчеларят и вади част от количеството. Останалото е за пчелите през зимата, тъй като ако се дохранват със захар, се изтощават много при преработката й.Пчелите в кошера знаят задълженията си и много точно ги изпълняват. „Всичко при тях е съвършено и е много приятно да ги наблюдаваш – действа успокояващо“, казва Слава Антонова. Нейният пчелин се намира на 30 км от Велико Търново, на границата между Балкана и Дунавската равнина. От близо 25 години тя се грижи за 20 пчелни семейства.Първата паша е акацията, сега цъфти липата, най-силната паша е слънчогледът, а наесен иде магарешкият бодил. И макар че много хора предпочитат монофлорен мед, полифлорният е най-полезен, защото съдържа най-много разнообразни витамини и микроелементи, знае Слава от дядовците си. Нейният мед е букет, но медът от всеки отделен кошер е с различен вкус и това е една от големите магии на пчеларството.И откакто Слава живее на село, сред природата и близо до пчелина, има нова мечта – да направи медарница. „Хората се обръщат все повече към природата и здравословния начин на живот, а аз обичам да готвя. Искам да правя и предлагам продукти от чист пчелен мед. Ще бъде приятно и уютно местенце, което да събира хората“, мечтае Слава. Идеята й е, както има сладкарници за изделия от захар, така нейното място да е медарница – за меденки, торти с медени блатове, лимонади с мед, медени сладки, медовина, медено вино.Слава бе една от участничките в пролетното издание на Академия “Пендара” за начинаещи производители на храни. Тук, освен че намира отговори на много свои въпроси и готови формули за узаконяване на бъдещия си бизнес с храни, Слава среща много съмишленици, хора, които са на една вълна и искат да работят, за да създават. Някои от участниците в обучението вече са минали този процес и разказват за опита си. Така всички обменят мисли, откриват как да си помагат, да продават, да си разменят суровини.И докато Слава умува къде да устрои своята медарница – във Велико Търново или Русе, в семейството експериментират като правят всякакви неща с мед – сладкиши, торти, бисквитки, сокове, нектари. Съпругът й я подкрепя във всичко и много помага – както за кошерите, пренасянето и ваденето на меда, така и за дегустациите на вино и ракия – с чист пчелен мед, вместо със захар.Автор: Екатерина Терзиева
