Има един идиом – да си купиш фабрика на осми септември, но още не е измислен израз за това някой да започне бизнес в навечерието на кризата с коронавируса. Точно месец преди в страната ни да бъде обявено извънредно положение, един от изящните гласове на националното радио – Валентина Михайлова, открива в компанията на близки приятели и колеги своята мечтана арт сладкарница. Цяла вечер Валя черпи гостите в „Art&Tart“ с ръчно направени бонбони в различни цветове и артистични форми.
Още първата седмица предлага в заведението различни занаятчийски сладкиши и солени ястия – ненадминатия си сливов тарт, който дава част от името на арт сладкарницата, киш с бейби спанак, заквасена сметана, моцарела и сусам, киш „Лорен“ с жълта и червена чушка. В менюто са торти, козунак, баклави, баници, погачи, дори руска салата.
Символиката не е случайна – макар „руска салата“ да наричаме френската „Оливие“, всъщност майсторката на блюдото е завършила 133-то средно училище „А. С. Пушкин“, известно като Руското училище, и руска филология в Софийския университет. Оттам у Валя се формира изящното и естетско отношение към културата и изкуството, които се оказват нейно призвание, пристан и предизвикателство за години напред.
Валентина Михайлова е дългогодишен журналист и продуцент в програма „Христо Ботев“ на БНР. Част е от екипа на „Артефир“ – информационно, магазинно предаване, което представя артефакти в различните жанрове на изкуствата – литература, сценични изкуства, изобразително изкуство, музика. Била е водеща на предаването „Уникат“ – за модата като култура, с рубрика „Модата в изкуството“. Изкуството бележи целия живот на Валентина и то не само в професионален план – изкуство си е да отгледаш три дъщери.
Едната от тях – художничката Албена Лимони, също се занимава с изкуство, и заедно със съпруга си изиграва ключова роля при оформлението на сладкарница „Art&Tart“. Затова сладкарницата прилича на нещо средно между художествено ателие, пиано бар, библиотека и пекарна за домашни сладкиши, които още от вратата ухаят на ванилия и канела.
Сладкарството и пекарството съпътстват майчинството на Валя. Тя е майка на три дъщери – две близначки и кака, която е с година и три месеца по-голяма от тях. Но в онези времена се оказва голямо изпитание да заведеш и трите си деца на сладкарница – „тортите ми се виждаха фантастично скъпи. Така с рецептите от моите баба и леля се научих да ги правя сама у дома“. Обградена е постоянно от деца, организира им куклени театри вкъщи, правят заедно сладки и печива.
Но не това е вдъхновението, което я подтиква да отвори сладкарницата – всъщност мечтата на Валентина е нейното „място“ да домакинства културни събития, за да остане в средата, в която е прекарала целия си живот като журналист – сред културтрегерите. Затова най-напред мисли да направи книжарница, в която хората да се наслаждават на хубава книга, чашка ароматно кафе и на нейния недостижим сливов тарт. Но се оказва, че заради специалните санитарни изисквания, в книжарница не може да се предлага храна. Така Валя решава да отвори кафене, в което да има и книги, и пиано, и картини, и го нарича „Art&Tart“.
„Човек си мисли, че като е отгледал три деца и е направил милион торти, закуски, обеди и вечери през живота си, би трябвало да може всичко, но въобще не е така“, казва Валя. Решава да подходи към мечтата си за своя сладкарница съвсем професионално и започва да посещава обученията за начинаещи малки и микропредприемачи на Академия „Пендара“.
„Когато дойдох, не бях със съвсем изяснена идея и получих точно това, което очаквах – да си изясня какво искам и какво би било по силите ми да направя. Мечтата ми бе за арт кафе сладкарница, в която хората да се събират не само около изкуството, но и около храната – сладки, соленки, кафе, приятни неща за похапване. Оказа се малко по-сложно, отколкото си представях, на доста условия трябваше да отговаря моето заведение. Този курс ми даде всичко, от което имах нужда“, разказва радио журналистката.
Научена да изпипва нещата докрай, тя записва още един курс – в Европейската академия за обучение и развитие, където също получава ценни знания. И резултатите не закъсняват – в ранната пролет на тази година сладкарницата й отваря в кокетно пространство в Зона Б-5. Намира го случайно, или по-скоро то намира нея. В един горещ софийски следобед тя минава наблизо и вижда ароматните тъмнозелени кипариси, които лесно я приласкават със своята свежест и прохлада. Оказва се, че помещението някога е било цветарски магазин, любим на софийския елит и, говори се, на самата Людмила Живкова.
Валя го наема, прави ремонт, поръчва оборудване и уреди от Италия и в средата на февруари арт сладкарницата приема първите си посетители. Само месец по-късно обаче мерките за овладяване на пандемията от COVID-19 налагат затваряне на новото заведение. Но Валя не губи надежда и кани клиентите си „ако почувстват необходимост“ от нещо сладичко или солено в дните на усамотение, да направят поръчка онлайн.
В този тегав период тя прави някои от най-красивите си торти, с които пожелава на клиентите си „неизбежна пролет“ – сякаш, за да ги вдъхнови за прилив на живот. И е неуморна – около Великден меси дъхави козунаци със стафиди и бадеми, украсява шоколадови торти с бели захарни зайци, майстори елегантни шоколадови бонбони с формата на роза, сърце, музикално петолиние. Дори приготвя сладкиши с дъх на малини, за да добави настроение в дългата дъждовна пролет. „И едно „Сахер“-че, освежено с бита сметана и дъжд от мен“.
Колкото по-дълго продължават тежките мерки, толкова повече бушува и лъкатуши фантазията на майстор Валентина Михайлова – прави една от най-зашеметяващите си торти, наричана дълго от почитателите й „Онази торта“. Вече е с името „Трюфел“ и се приготвя от бадемов блат без брашно, крем с шоколадов мус и малко бял шоколад.
През месеците на карантина с Валя опитахме да разговаряме няколко пъти. И все нещо ставаше и не успявахме. Накрая започнах да мисля за нея като за тайнствената и загадъчна Мери Попинз, която лети с вълшебното си наметало между сладкарницата, тортите, трите дъщери, двете внучки, радиото, културтрегерите, книгите, музикантите и писателите, върши вълшебства и сякаш седи върху ей онзи розов облак от захарен памук, светъл карамел и ванилия. Не го ли видяхте?…Валя съществува, фантастичните й торти – също. Идете при нея – чака ви с домашен киш и нещо вълшебно.
Автор: Екатерина Терзиева