„Имало едно време“ в Стария Добрич…
Така ще звучи една приказка, в която героите минават през трудности, но накрая заживяват щастливо. В приказката на „Рад-Мар“ трудности има, но като във всеки бизнес те не са просто едно временно препятствие, което смелия герой да премине – като например да открадне златната ябълка и да пребори някой и друг змей. Всеки, който се е занимавал с производство и търговия с храни, знае, че това е трудна работа, в която ежедневно трябва да се бориш, да устояваш на проблемите и да усещаш настроенията на хората, за които произвеждаш.
Началото „Рад-Мар“ е сред най-старите действащи частни фирми в България – създадена е още през 1990 г. и до 2013 г. се занимава с търговия с пресни плодове и зеленчуци. Компанията се намира в Добрич и съвсем естествено става основен доставчик на плодове и зеленчуци в курорта „Албена“ и на много хотели, ресторанти и магазини в областта. Постепенно работата се разширява с допълнителни дейности като опаковане на плодове и зеленчуци и продажба на хранителни продукти със собствен магазин. Конкуренцията в търговията, натискът за ниски цени и желанието да се развиват, водят до промяната в основната дейност – през последните години „Рад-Мар“ вече е известна като производител на тахани, млечни продукти с марка „Белун“, а отскоро прави и луканка.
Основателят Борис Русев дълги години се справя сам с управлението, а двамата му синове Мартин и Радостин помагат само през ваканциите.
„Постепенно се появи много конкуренция. Натиска за все по-ниски цени на доставяните от нас продукти ставаше все по-голям. Някои от най-големите ни клиенти започнаха сами да произвеждат голяма част от необходимите им стоки“, разказва Радостин, който в момента е основният двигател на семейната компания. Постепенно хотели и ресторанти инвестират в собствени стопанства, появяват се големи чужди вериги, които бързо завземат пазара, а много от малките клиенти на „Рад-Мар“ затварят, спомня си той. Историята е позната на много малки магазини и търговци на храни – в един момент приходите не могат да покрият разходите и нещо трябва да се промени.
На нова вълна
„През 2012 г. баща ми се обърна с молба към мен да се включа в бизнеса, за да му помагам с работата и управлението, понеже вече не можеше да продължава сам. По това време с жена ми Диди живеехме в Пловдив. Очаквахме през лятото да ни се роди дете. Аз работех на стабилна и сравнително доходна позиция в един от националните телеком оператори. Харесвах си работата и ѝ се отдавах, но не получавах удовлетворение. Възможностите ми за растеж там обаче бяха реални. Жена ми работеше като административен управител на детска поликлиника. Бяхме съвсем младо семейство със стабилни доходи и общо взето – устроен живот.
След предложението на баща ми обаче, много бързо взехме решение да променим всичко това. Стояхме пред неизвестното. Не знаехме как ще се развива бизнеса, не знаехме къде ще живеем, не знаехме къде ще учи голямата ни дъщеря, която тъкмо трябваше да започне първи клас, а Диди дори не беше на ясно къде точно отива. Тя си е от Пловдив и за нея беше доста шокиращо да смени средата си и начина на живот. Явно много ме обича, за да ме последва така безусловно.
Бързо си намерихме жилище, което да наемем. Теглихме голям кредит, за да можем да се преместим и да го обзаведем, понеже в апартамента нямаше нищо. И започнахме отначало. Трябваше ми време, за да навляза в работата и да мога да бъда максимално полезен и креативен. Финансовото състояние на фирмата не беше никак добро при моето включване в бизнеса. Имаше големи задължения по оборотни кредити. Междувременно баща ми беше започнал една голяма инвестиция по създаване на млади орехови и лешникови насаждения – все още без плододаване. Не успяхме за тях да ползваме европейски програми, тъй като не попадат в селски район. Всичко беше със собствени средства и в началото имахме нулева възвращаемост.
Малко след моето включване започнахме да гледаме и към други дейности за фирмата, защото усещахме, че със зеленчуците нещата не вървят много добре. Създадохме своя марка – “БЕЛУН”. Изградихме партньорство с една местна мандра с която създадохме собствена рецептура и технология и която произвежда за нас на ишлеме традиционни български млечни продукти от най-високо качество. Беше ни ясно, в този агресивен пазар можем да спечелим клиентите само с качествен продукт. Без никакви средства за маркетинг се опитвахме да продаваме млечни продукти по магазините в Добрич. Най-добрия начин да разпространяваме продуктите си директно беше да създадем собствен магазин, чрез който да популяризираме марката си. И след много обмисляне и изпипване на всички детайли създадохме едно бижу в сърцето на Стария Добрич. Нарекохме го “Имало едно време…” Идеята ни беше освен нашите продукти там да продаваме само чисти храни, храни чието качество от миналото е доста позабравено. Скоро след това направихме още един такъв магазин на пазара в Добрич, понеже видяхме, че интересът е голям.“
С нови успехи
Новата дейност на „Рад-Мар“ изисква и нови инвестиции и разходи. Налага се освобождаване на дългогодишни служители. Съвсем скоро обаче нещата се обръщат. Започват да идват многобройни малки поръчки от цялата страна. Така някои от старите работници отново са наети във фирмата. Междувременно орехите и лешниците почват да дават плодове. Прекупвачите са алчни, което налага преработка на ядките. Най-удачното решение е да се правят тахани. Радостин приема предизвикателството:
„Проучих добре технологиите за подобни производства – предимно навън. Събрахме оферти за необходимото оборудване и го поръчахме. Бързо устроихме целия производствен процес и направихме тестови партиди съвместно с професионални технолози. От тогава се учим в движение. Това производство е много специфично, трудоемко и в същото време интересно. Но ние го правим с любов и се справяме добре.
До момента пазара ни е предимно в България. Наши продукти се намират в малки бутикови магазини за здравословни и био храни. Успяхме да влезем и в някои локални вериги, чрез което достигаме до повече хора. Много малка част от продукцията ни минава през нашите собствени магазини в Добрич. Въпреки това често се случва да се обаждат хора, които са гости на града и искат конкретно да посетят магазините ни и да си купят продукти директно от нас.
Имаме дистрибутори в по-големите градове, като благодарение на тях марката ни става все по-разпознаваема, и все повече потребители се убеждават в качеството на произвежданите от нас тахани. Също сме горди от това, че една част от продукцията ни отива директно за ресторанти, закусвални, пекарни, за производство на шоколад, захарни изделия, както и за натурални сладоледи.
Заедно с колегите от “Българска асоциация биопродукти”, участваме с български био продукти на кулинарни изложения със световно значение. Това много ни помага, защото можем да усетим световните тенденции и това, което се търси на европейския пазар. Имаме амбиции да започнем по-сериозен износ в близкото бъдеще.“
Развитието на бизнеса налага да се наемат нови хора. Трудно е да се създаде от тях екип. За щастие, се намират отдадени на работата добросъвестни личности, с отношение към каузата на здравословното хранене. А продуктите са качествени и си заслужават усилията при тяхното производство. Освен с орехи и лешници собствено производство, фирмата работи с доставчик на български био бадеми, от които се прави разкошен тахан, както и с български добруджански белен слънчоглед. Планира се създаване на каталог, съдържащ целия асортимент, който ще бъде двуезичен – на хартиен носител и в електронен вариант. Радостин е завършил социология и бизнес администрация и е наясно със значението на масовото мнение:
„Рекламираме чрез дегустации и мостри, чрез лични срещи с потребители. Когато имаме време и възможност, се включваме във фермерските пазари във цялата страна. Там имаме директна връзка „очи в очи“ с потребителите. Има изградена цялостна култура на хранене, свързана със здравословните продукти. Обичам да чувам мнението на клиентите. Обичам да виждам лицата им и усмивките, когато например опитват лешниковия ни тахан. Аз с чиста съвест давам от нашите продукти на децата ми.“