Къде свършва емоцията и започва натрапчивостта
Когато преди време започнах да събирам историите ни с местните домакини, забелязах нещо интересно. Почти всяка (всеки) от тях, когато публикуваше със свои думи, започваше с пламенно намерение, но стигаше до снимка на храната и текст, пълен с удивителни и още повече емотикони. Сърчица. Вилички. Три огънчета. А после… тишина. Впечатлението от страхотното преживяване някак се размиваше. И емоцията – парадоксално – не се засилваше, а се губеше.
Тогава си дадох сметка: повечето хора, които предлагат автентични преживявания, всъщност имат много повече да кажат, вместо да пълнят постовете си с емотикони. Вдъхновили са се, измислили са го. Сготвили са го. Показали са го. Но когато седнат да го напишат, се лутат между сериозния тон на “туристическото описание” и лакирания стил от социалните мрежи. И за да компенсират, хвърлят шепа емотикони, с надеждата, че това ще създаде настроение.
Но в маркетинга на преживяванията, особено когато става дума за храни и туризъм, „настроението“ не е в емоджитата. То е в начина, по който разказваш как един гост разчупва домашна баница, а ароматната топла пара на масло и чубрица го кара да притвори очи, да се усмихне и да изрече – “точно така ухаеше кухнята на баба ми, когато още бях малък” – и прошепва, сякаш говори не на теб, а на времето.
Ако това не може да се усети в думите – нито едно сърчице няма да го поправи.
Емотиконите работят най-добре тогава, когато не се опитват да запълнят липсващо съдържание, а просто допълват вече създадена емоция. Когато ги използваме пестеливо – “🍷” след история за домашна изба или “☀️” след разказ за юнски обяд под ореха – те действат като усмивка в края на разговора. Подчертават, но не изземват думите.
И тук идва важният въпрос: как да пишем така, че текстът сам по себе си да носи усещане?
Отговорът не е в рекламния език. Не е и в клишетата. Истинските истории се раждат от конкретност. Не е достатъчно да казваме „традиционно ястие“, по-живо е да се изразим „пълнен патладжан, запечен с овче сирене и мента от двора“. Не е достатъчно да пишем „страхотна локация“, можем да се изразим по-заинтригуващо – „на верандата се чуват само пчелите и стъпките на стопанина, който носи още кайсиева ракия“. Тогава текстът започва да мирише. Да звучи. Да вълнува.
А когато в края добавим едно малко “🙂” или “🍷” – то вече не е заместител, а ехо на преживяното. То пасва. И създава ритъм, не разсейване.
За микробизнесите в гастрономията и туризма това е онзи фин щрих, който може да превърне публикацията в покана – а поканата в запомнящо се преживяване. Защото в свят, пълен с шум, точно добре разказаната история – онази без излишни филтри и ненужна украса – остава и продава.
Ако искаш твоят бизнес да бъде чут, Академия Пендара може да ти помогне.
Новата ни услуга „Маркетинг на микробизнеса“ е специално създадена за производители, домакини и водачи, които предлагат автентични преживявания – но се колебаят как да ги разкажат. Ще ти помогнем да публикуваш текстове, които се усещат. Ще ти съдействаме да изградиш присъствие, което вдъхновява. Ще бъдем до теб, за да продаваш, без да се чувстваш натрапчив.
Научи повече за услугата:
