Село Есен се намира в Коджа Балкан. Малките котловинни полета покрай Сунгурларе напомнят пейзажите от Тоскана. Така започва нашия разговор с Георги Ников, за силата на природата и аналогиите с перлата на селския туризъм в Италия. С Георги се познавам от няколко години, първите ни срещи бяха на фермерския пазар в Добрич, организиран от неговия кумец Богдан. Там Жоро предлагаше козе сирене и чуден сунгурларски мискет. След време случаят ме отведе в Есен, където с неговия джип обходихме обширните полета с лавандула в околността, а в главата му кипяха планове за развитие на района. Това беше преди три години.
Виждаме се с Жоро отново в Добрич, на мястото на фермерския пазар, малко позатихнал напоследък. Ще говорим за развитието на село Есен и новините покрай семейството му. От последната ни среща има много нови неща, най-вълнуващите сред които са близнаците, с които се е увеличила тяхната фамилия. Всъщност Жоро е роден в Бургас, но е потърсил родовите си корени в селото на своя баща. През 2012 г. започнал по-мащабно да отглежда лавандула. Имали наследствени лозя, които започнал да подновява, а през тази година ще засади нови, които ще бъдат сертифицирани за биологично производство, когато започнат да плододават. От стария местен сорт кераца той прави червено вино само за силни мъже. За новите лозя е заложил на характерните сортове за долното течение на река Марица ксиномавро и малавгузия. Освен това разчита и на българските мавруд, рубин, тамянка и сунгурларски мискет. За торенето на масивите си е направил малка ферма за калифорнийски червей. В плановете му стои идеята да направи и собствена изба, в която да произвежда вино за пазара. В момента той си го прави за домашна употреба и понякога го предлага на приятели или на фермерските пазари в региона, но би искал да има собствена търговска марка. Разговора ни се завърта около началото на излизането му на пазара с лавандулово масло и флорална вода. За пет години увеличил почти двойно масивите с лавандула. Искал да затвори цикъла и да преработва суровината. Намерил партньори от Латвия и построили дестилерия. Но преди всичко си говорим за храна.
Селата в южните подножия на Балкана межди Върбишкия и Ришкия проход имат изключителни дадености за екологичен туризъм. В горите растат много диви гъби и ценни растения, като например левурда (див чесън). А по ливадите могат да се берат изключителен набор от билки, сред които малко известната билка корен. Нейните грудки са изключително ефективни в борбата с хемороидите. Мечтата на Жоро за възраждането на село Есен минава и през плановете му да го развие като дестинация за кулинарен селски туризъм. За тази цел закупил преди време старото училище, строено с доброволен труд преди осемдесет години от съселяните му, когато неговия дядо бил кмет. В него той планира да направи малък хотел с капацитет от 30 легла, където да има и помещения с възможности за практикуване на местни занаяти, както и да се предлагат всички кулинарни продукти от региона на едно място в специално оборудван био магазин. Това включва не само виното и характерните козе сирене и кашкавал. Жоро вече е изградил сушилня, в която преработва диви манатарки и билки. През тази година ще прави малка мандра за преработка на козе мляко, с капацитет до 150 л на ден, където вече да може да произвежда млечни продукти със собствена марка и да ги реализира на пазара. В самото начало преди пет години в двора на старото каменно училище изградил малък параклис, посветен на сестрите Вяра, Надежда и Любов, и нещата потръгнали.
Разговора ни прескача на пръв поглед хаотично от тема в тема, но все пак си говорим за основния му бизнес сега, откъдето идват средствата за реализиране и на останалите му идеи. Лавандуловото масло ESENS се радва да добър интерес на западните пазари. Засега Георги и латвийските му партньори реализират продукта си предимно извън България в рамките на ЕС. Направили опит и с масло от маточина, но се оказало твърде скъпо като крайна цена. Освен маслото, добре се реализира и флоралната вода от лавандула, която е остатъчен продукт от производството. За тази година ще пуснат и натурални сапуни, които се произвеждат от патешка мас и есенции от маслобойната. Първоначалните експерименти били успешни, като освен сапуни от лавандула и маточина, ще пробват още с мащерка и жълт кантарион. Вероятно ще имат нужда от допълнително финансиране, което мислят да реализират евентуално и чрез излизане на фондовата борса. Явно района крие изключителен потенциал, защото си говорим още и за производство на сладко от шипка и трънка. В съседното село Дъбовица негов приятел отглежда лимец, от който иска да прави уиски. Очевидно хората в Сунгурларската долина са идейни и предприемчиви, но все още има липса на работна ръка. За лятната кампания покрай лавандулата се наемат предимно турци от съседните села. Няма много млади хора и това е проблем, но все пак Бургас е само на час път с кола и алтернативи за пазара на труда биха могли да се намерят.
В края на разговора ни покрай всички тези планове за земеделие и туризъм ни остава малко време и за изкуство. Георги Ников ми разказва една паметна за него среща с писателя Милен Русков, който също е бургазлия. Били го поканили на среща с читатели в Добрич и на следващия ден той трябвало да пътува към Пловдив, където в момента живее. Жоро отивал там по работа и го закарал. По пътя се сприятелили. Жоро бил впечатлен от Милен и купил голямо количество негови книги, които подарявал на приятели. А сега с нетърпение чака да излезе на голям екран филмовата версия на „Възвишение“. Завършваме така интересния разказ за вдъхновенията от природата, фермерските пазари, ароматите на лавандула. Уговаряме се да му гостуваме в село Есен в разгара на лятото на 2017 г., когато ще можем да опитаме от козето сирене директно от новата малка мандра.
„Био тера“ ООД село Есен, община Сунгурларе инж. Георги Ников (управител) 0892 216 425, esens@protonmail.com