Катрин Цанев е сред онези успешни хора, които мислят извън кутията, кръстосват континенти на крилете на своето любопитство и са способни да изоставят високоплатена кариера в престижна институция, за да се захванат с на пръв поглед изгубена кауза.
След седем години перспективна и добре платена работа в ООН, Катрин сменя кардинално посоката и се захваща с отглеждане на зеленчуци, овошки и лимец по нивите в Троянско и Плевенско. Докато сади мушмули, дюли, вишни, докато суши доматчета, Катрин експериментира с мулчиране със овчи руна, създава кооперация, която да приготвя готова храна за общността, подава ръка на местни ромски жени и им помага да се обучат така, че да работят на мениджърски позиции. Вече три години тя яха вятъра и пътува между Северна България и Женева, където живее съпругът й.Катрин Цанев е родена в Лондон, дете е на майка германка и баща българин, чиято кръв кипва във вените й, точно когато пред нея се откриват хоризонти за развитие в структурите на ООН. Като дете има спорадични връзки с родината на баща си – идва у нас рядко, предимно в София. После завършва политология в Германия, учи и в Москва. В университетските си години Катрин специализира европейска политика и обследва как Общата селскостопанска политика помага на малките фермери да се справят с климатичните промени.
Земята е превърната в безкрайна пустиня от рапица и царевица
“По това време открих нашето родно село Тодорово, което е кръстено на моя прадядо Тодор. Дойдох да пиша дипломната си работа, задълбочих се с проблемите на земеделието, селските райони и околната среда в България. Когато за пръв път видях нашето село, ми стана много болно, че земеделието е обхванато от арендаторите, че земята е превърната в безкрайна пустиня от рапица и царевица, че селата пустеят и няма никакво развитие. Това беше преди 10 години, но реших, че един ден ще се върна и ще дам своя принос за възраждането на българските села”, разказва Катрин Цанев.
Седем години работи по темите земеделие и климат в структурите на ООН в Рим и Ню Йорк. През това време започва да сбъдва мечтата си и малко по малко купува земя в България. “Най-напред взех едно старо изоставено лозе край село Тодорово в Плевенско, после създадох екип, намерих си агроном, работници, управители, всеки свободен момент идвах в селото”, разказва Катрин.Седем години работи по темите земеделие и климат в структурите на ООН в Рим и Ню Йорк. През това време започва да сбъдва мечтата си и малко по малко купува земя в България. “Най-напред взех едно старо изоставено лозе край село Тодорово в Плевенско, после създадох екип, намерих си агроном, работници, управители, всеки свободен момент идвах в селото”, разказва Катрин.
Стопанството “Венец. Т” започва от едно изоставено лозе
Купува земя и в Троянския Балкан край село Дебнево. За да превърнат спечената пръст в плодородна почва, най-напред сеят лимец и тревни смески. “Вечерно време в университета в Ню Йорк изкарах курс за устойчиви хранителни системи. Координирах зеленчуковата градинка в централата на ООН. Запознах се най-различни местни инициативи в Ню Йорк за чиста и честна храна и регенериращо земеделие. Търсех съвети от експерти, работих с швейцарски, български и анг лийски специалисти по биоземеделие и пермакултура. Така създадохме нашите градини и нарекохме стопанството “Венец.Т”.В био и пермакултурните градини на фермата се отглеждат над 80 вида и много повече сортове плодове и зеленчуци. Те са около село Тодорово – най-различни овошки като ябълки, мушмули дюли, вишни, череши и всичко, което вирее в този район. До тях е засаден касис и планински лимон, а между дръвчетата растат билки – планинска чубрица, мащерка, цветя за пчелите. Отглеждат се и азотфиксиращи растения.В землището на Дебнево Катрин отглежда череши, ябълки, облепиха, лешници. “Искаме да постигнем голямо биоразнообразие в нашите градини. Практикуваме и методите на агролесовъдството, като комбинираме трайни насаждения с едногодишни култури, например лимец. Те хем запазват почвата и я обогатяват, хем помагат срещу ерозията и задържат влагата, хем дават допълнителни приходи.
Заради климатичните промени бобът папуда вече расте и в Северна България
В градините на “Венец.Т” растат и различни зеленчуци – домати, пипер, физалис, дори и папуда – бобовата култура, която традиционно вирее в сухите райони на Югозападна България. “Заради промените в климата трябва да се насочваме към такива култури – в Северна България миналото лято нямаше и капка дъжд, а температурите стигаха до 40 градуса. Не случайно нашето място в Тодорово е в местност, наречена Сухи дол – там няма вода, затова се насочваме все повече към това, което вирее от само себе си”, казва Катрин.Фермерката купува сушилня, оборудва и цех, като във всичко това влага собствените си спестявания и не ползва нито стотинка от европейски програми за финансиране. Инвестицията е голяма и ще минат години, преди да се върне, казва тя. Една част от продукцията минава през сушилнята, а другата част се преработва в работилницата в Тодорово – сокове, сладка, нектари.
Бавно печени лютеници, сосове, ошаф, желета, нектари или просто чиста и честна храна
“Купихме машина за студено пресоване от Америка, с нея правим соковете и желетата, а останалото печем във фурна – бавно печени лютеници, сосове от печени чери доматчета”, разказва стопанката. “Хубава храна” за нас означава храна, която е устойчиво произведена, на място преработена, чиста, здравословна, качествена и вкусна. Под “достъпна” разбираме справедливи цени за производители и потребители, както и възможност за участие в производството на тази храна”, казва Катрин.В произведените храни не се влагат никакви изкуствени добавки, а само натурални продукти. За желетата е необходим пектин, и вместо да се добавя изкуствено синтезиран, Катрин използва за желиране богатата на пектин пресовка от био ябълките. Във фермата не използват никакви пестициди и изкуствени препарати, торят само с компост и вълна.
За желетата се използва естественият пектин от ябълковите пресовки
Методът донякъде е измислен от Катрин, която чете изследвания за мулчиране на ягоди с вълна и научва за торове с пелети, произведени от овча вълна. „Решихме просто да прескочим преработката на вълната. Купуваме за стотинки овчи руна, които нямат пазар в България, и мулчираме почвата с тях. Те са пълни с овча тор и хем потискат плевелите, хем задържат влагата и торят при всяко поливане. Благодарение на овчата вълна, нямаме никакви проблеми с болестите, освен това имахме домати до ноември, докато в цялото село бяха изгорели още през август”.В производството си Катрин използва много ръчен труд – доматчетата се мият и белят на ръка, няма машини за измиване, нито големи производствени линии. Като много български земеделци и Катрин среща проблем с липсата на работната ръка. Как го решава? Като разчита до голяма степен на местни ромски жени, които най-напред постъпват на работа като общи работнички, а впоследствие се ограмотяват, обучават и получават големи отговорности в предприятието. “Един такъв бизнес не може да живее, ако зад него няма хора, които го правят със сърце и желание. Затова трябва да се даде възможност на хората да се научат и да се развият”.
Овчите кожи като естествен мулч и тор в градината
Проблемът с работната ръка донякъде ще се реши и с помощта на кооперацията, който Катрин Цанев е създала. “Намерих съмишленици в Тодорово и основах кооперация “Чернялка”. Идеята ми дойде от Ню Йорк, където бях член на подобна потребителска кооперация като нашата – там всеки от член-кооператорите трябваше да е положил труд, за да има право да пазарува в големия кооперативен магазин. Така си намаляваха разходите и се осигуряваше за всеки качествена храна от местни продукти”, разказва Катрин.Създава кооперацията, водена от идеята да прави не само бутикови продукти за малка част от населението, а да осигури повече достъпна храна за повече хора. Затова мисли дълго и се учи от чуждия опит – от модела на солидарното земеделие и от други кооперативни модели в Европа и Америка. Кооперация “Чернялка” ще предлага на член-кооператорите готови ястия от пресни продукти на достъпни цени. “Идеята е да произвеждаме готови манджи в буркани, които един възрастен човек, студент, самотна майка да затоплят и да знаят, че ще имат хубава храна. Търсим начин как да се намалят разходите, за да е нормална цената”.
Кооперация “Чернялка” ще произвежда готови храни за член-кооператорите
Замисълът е “Венец.Т”, а по-нататък и други ферми да продават и дават срещу вложен труд суровините за готовите ястия. Всеки член-кооператор работи 6 дни в годината във фермата и помага с мулчиране, опъване на маркучи и с всичко, каквото може. Така помага и на фермерите с решаването на проблема с работната ръка. Моделът на “Чернялка” е доста сложен, но Катрин е оптимист, че през новия сезон ще имат готовност да наберат повече член-кооператори.
“Винаги съм искала не да продаваме суровини на някакви търговци, а да затворим цикъла, за да сме по-самостоятелни, за да покажем, че е възможно да се прави малък бизнес с устойчиво земеделие и качествена храна.В момента продуктите се предлагат на фермерски базари, в хранкоопите, чрез онлайн платформи за фермерски храни, в малки магазини. Плановете са тази година да влязат и във някои вериги.
Предизвикателството при нас е, че хем искаме да имаме голямо разнообразие в градините, хем трябва да отговаряме на изискванията на пазара за определени и предвидими количества продукти, всеки от които си има технологична документация, етикет и т.н.
Ремонтирахме и оборудвахме един цех, но бюрокрацията и административните изисквания се оказаха огромни и трябваше да потърсим помощ. Тогава видях програмата на Академия “Пендара” за начинаещи производители на храни”. Обучението точно приляга на нуждите на Катрин Цанев и й помага да намери отговори на всички въпроси и решения на проблемите, с които се сблъсква при узаконяването на работилницата.“Те ни хванаха за ръчичка и ни обясниха стъпка по стъпка какво трябва да се направи”. Някои от участниците в обучението вече са минали този процес и разказват за опита си. Така всички обменят мисли, откриват как да си помагат, да си продават или разменят суровини. Благодарение на новите си контакти, Катрин успява да намери овцеферма край Пловдив, от която взима овчи руна, а в замяна дава отпадъците от пресовките за сокове, които се оказват чудесен фураж за животните. След всичко това Катрин успява да узакони своята работилница и е още по-вдъхновена да работи земята си.
Искаме българските села да станат едно по-хубаво място
А дали близките й я подкрепят? “Трудно им е да разберат защо зарязах кариера в ООН и живот в международна среда, за да живея в едно малко село, както и защо за мен това е предизвикателство. Мъжът ми е в Женева, пътувам постоянно, мъча се да съвместявам земеделието със семейния живот, като се опитвам хем да съм там, хем повече да съм тук. Поне ме търпи с моята луда идея”, въздъхва Катрин и си пожелава: “Искаме българските села да станат едно по-хубаво място, това, което правим, да има ефект върху социалната среда и общността, за да престане обезлюдяването и да мотивираме повече хора да се захванат със земеделската идея”.