Позицията на SF относно етикетирането на храни в Европа
Превод и адаптация: Огнян Варадинов
Slow Food винаги е подчертавала колко е важна прозрачността в етикетирането на храните, за да бъдат потребителите правилно информирани за качеството, здравословността и проследимостта на онова, което консумират. Това им позволява да вземат информирани решения.
Slow Food приветства Регламент (ЕС) 1169/2011, който опростява законодателството относно етикетирането на хранителни продукти, изискващо ясно, разбираемо и четливо етикетиране (подпараграф 9 на Преамбюла). Преведен на 23 езика от ЕС, той се прилага за всички държави-членки от 13 декември 2014 г., с изключение на закона за етикетирането на храни, който влезе в сила от 13 декември 2016 г. Регламентът се прилага за всички продукти, предназначени за крайния потребител, включително и тези, доставени от заведения за обществено хранене (ресторанти, столове, кетъринг), както и за тези, предназначени за доставка до заведения за обществено хранене (Членове 1.3, 8.7). Отделните страни членки отразяват в своето законодателство новите разпоредби.
Регламентът е базиран на някои общи цели. Той цели да осигури високо ниво на защита на здравето и интересите на потребителите и да насърчи свободното движение на храни, които са произведени и пуснати на пазара в съответствие със закона. Първо се посочва списък със задължителни специфики, които да бъдат включени в етикета (Член 9).
В допълнение към информацията, изисквана в предходните регламенти се изисква още:
• името на храната, списък със съставките, нетно количество;
• датата на минимална трайност или срок на годност
• специални условия на съхранение;
• име или име и адрес на бизнес оператора, отговорен за информацията, посочена на етикета;
• алкохолният градус на напитки, съдържащи повече от 1.2% алкохол;
• инструкции за употреба, без които би било трудно да се използва храната;
Регламент 1169 представя някои нови изисквания като следните са от особено значение:
• Изисква се обявяване на хранителните стойности. Това дава на потребителите данни за енергийната и хранителната стойност. Етикетът включва таблица, съдържаща седем елемента (енергийна стойност, количество мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, протеини, захари и сол). Задължителното обявяване на хранителните стойности може да бъде допълнено с посочване на количеството на едно или повече от следните вещества: мононенаситени и полиненаситени мастни киселини, нишесте, фибри, витамини и минерали, както е определено в Annex XIII от Регламента.
• Регламентът също така разглежда въпроса за четливостта на етикета, отбелязвайки, че това се определя от различни елементи, включващи размер на шрифта, разстояние между буквите и редовете, ширина на хода на шрифта, цвят на шрифта, съотношението ширина-височина на шрифта, повърхност на материала и контраст между напечатаното и фона.
• Член 26 въвежда изискването за посочване на страната или мястото на произход, тъй като липсата на такова може да заблуди потребителя. Това изискване е разширено до всички местни продукти, не само говеждо, както беше изисквано в предишния закон, но също така и овче, козе, свинско и домашно птиче месо. Регламентът позволява последваща оценка по отношение на задължителното посочване на страната или мястото на произход за други храни като мляко и неговите производни, както и месо, използвано като съставка в други храни (Член 26).
• Друг нов съществен елемент в постигането на по-добра прозрачност е изискването да бъде посочен видът на растителното масло, използвано в списъка със съставки (палмово, фъстъчено и др.).
• Има и задължително изискване за посочване на потенциалните алергени, включително и в непакетираните храни като тези, предлагани в ресторанти или столове.
Датата на минимална трайност и срокът на годност
Новият Регламент не въвежда никакви промени в предишния закон относно посочването на датата на минимална трайност или срокът на годност върху етикетите на храните.
Разпоредбите на Директива 2000/13/CE, следователно остават в сила, изисквайки, с някои изключения, посочването на датата на минимална трайност на етикетите на опакованите храни да включва формулировката „най-добър до”. Датата на минимална трайност трябва да бъде заменена с „използвай до“ при опакованите храни, които, от микробиологична гледна точка, са особено нетрайни и след кратък период от време могат да представляват опасност за човешкото здраве. Срокът на годност трябва да бъде посочен чрез формулировката „използвай до“.
Въвеждат се някои нови елементи, които са част от усилията на Европейската комисия да намали хранителните отпадъци. Комисията стартира серия от инициативи за повишаване на информираността на потребителя да не изхвърля храна, която все още може да бъде консумирана.
Заслужава да се отбележи докладът за потребителите относно правилното тълкуване на формулировката „най-добър до“ (посочва датата, до която храната запазва своите специфични качества) и „използвай до“ (посочва датата, до която продуктът може да бъде безопасно консумиран).
Slow Food приветства инициативата за информираност на потребителите и прозрачноста в хранителния сектор. Тези въпроси намират отражение в Съобщението за устойчива храна (Communication on Sustainable Food) от 2013 г.
Регламентът позволява отделните страни-членки да допълнят законодателството на ЕС, приемайки национални мерки за конкретни видове или категории храни (Член 39). Могат да се приемат допълнителни мерки, които са предназначени за предпазване на общественото здраве и потребителите, предотвратявайки измамите и нелоялната конкуренция, предпазвайки правата на индустриалната и търговската собственост, посочвайки произхода и регистрирани наименования за произход. Всяка държава-членка, желаеща да представи национална мярка трябва да уведоми Комисията относно нея и да изчака три месеца преди да я приложи, при условие, че мнението на комисията не е отрицателно.
Въпреки въвеждането на значителни нови разпоредби от Регламент № 1169/2011, според Slow Food е необходима по-детайлна информация, посочваща действителното качество на храната, кое от своя страна би позволило на потребителите да вземат по-информирани решения.
За да предложи на потребителите по-пълна и прозрачна информация, Slow Food стартира своя проект „Разказвателен етикет”. Той не заменя задължителния етикет, а го допълва, предоставяйки допълнителна информация по отношение на сортовете и породите, методите на отглеждане и преработка, произход, благосъстояние на животните и съвети за съхранение и използване.
Slow Food се надява, че:
• Европейската комисия ще задълбочи своите действия относно прилагане на член 26 от 13.12.2013 г., във връзка с посочването на страните или местата на произход на овце, кози, свине или домашно птиче месо, както и за задължителното обозначение на страната или мястото на произход на други продукти като мляко, друг вид месо и на тези, използвани като съставка на други храни.
• Държавите-членки, като част от своята законодателна дейност (Член 39), ще подсилят духа на Регламента и ще предприемат мерки за подчертаването на качеството на продукта. За тази цел, Slow Food предлага своя проект за „разказвателен етикет” и ще го разпространи широко сред европейските производители, предлагайки практични примери относно това как техните хранителни продукти могат да възстановят конкурентната си способност, като подчертават своята автентичност чрез етикетирането.
Каква е концепцията за качество на Slow Food?
Често комуникационните материали, които придружават хранителните продукти са подвеждащи. Те навяват асоциации с пасторални картини и традиционни методи и предлагат неясни референции към стари вкусове. Това емоционално описание е далеч от истинското качество на продуктите, за които се говори. Често занаятчийските продукти са тези, които страдат. Техните етикети са напълно законни, но им липсват специфичните детайли, които подчертават значимостта на качествените сирена, бисквити или сушените меса и предлагат достатъчно детайли за произхода им и за техните производители.
Въпреки че асоциациите и институциите настояват внимателно да се четатат етикетите преди покупка, много от потребителите са или невнимателни докато пазаруват, или, ако все пак търсят допълнителна информация на етикета, не намират достатъчни детайли, които да им позволят да вземат информирано решение.
Според Slow Food, качеството на хранителния продукт е на първо място разказ, който винаги започва от своето мястото на произход. Това може да бъде мястото, където видът е одомашнен или пък са възникнали негови нови форми; мястото, където сортът или породата са се адаптирали или еволюирали по естествен път или мястото, където е разработен метод за отглеждане и преработка. Следователно е необходимо да се предостави информация за природните условия на конкретното място, преработвателните техники, методи на съхранение, маркетинг, екологична устойчивост и, разбира се, сензорни и хранителни свойства.
Тази концепция за качество, развита от Slow Food в продължение на 20 години опит в работата с малките производители, е един от аспектите, които най-много разграничава асоциацията от други организации, работещи с храни и селско стопанство.
Разказвателният етикет на Slow Food
Разказвателният етикет се състои от част, която присъства при всички видове продукти, с информация, описваща „мястото“, в което се срещат продуктите със специфични характеристики. Производствените райони и техните специфични почва/климат придават на продукта особена идентичност и сензорни свойства, които го отличават от останалите. Етикетът завършва със „Съвет към потребителя“, което дава подробности относно начина на съхранение и предложения за консумиране.
Разказвателният етикет съдържа и различни други данни, в зависимост от от категорията на храната. Например:
• етикетите за зеленчукови продукти описват характеристиката на сорта, методи на отглеждане, борба с плевелите, напояване. Ако продуктите са преработени, дадени са подробности за използваните суровини и производствената верига.
• етикетите за вино посочват аспекти, които нито един друг вид етикет не споменава, като например помощни средства за обработка, подробности около отглеждането на лозята и винопроизводство.
• етикетите за сирене посочват породата, начина на отглеждане, хранене (ако фуражът се произвежда от производителя или е сертифициран като несъдържащ ГМО), площ на пасището, благосъстояние на животните в резултат на начина на отглеждане, методите на преработка и зреене на крайния продукт.
Фондацията на Slow Food за опазване на биоразнообразието стартира проекта за разказвателен етикет през 2011 и го изпробва върху около 70 продукта на президиуми от различни държави по света през 2012. От 2013 работи с производители от президиумите, за да разпространи проекта и сред европейските производители.
Примерен етикет: Ягоди от Тортона
Напояване
Локализираното капково напояване се поставя под найлоновото покритие. Ягодите изискват много вода и затова напояването продължава през целия период на култивиране, с различна интензивност.
Бране
Ягодите се берат ръчно от средата на май до края на юни, само след като са узрели напълно. Работата изисква много внимание, за да се избегне нараняването на крехките плодове.
Препоръчителна употреба
Отлични за прясна консумация или пък се използват за приготвянето на десерти и сладка.
Сортова характеристика
Ягодата Тортона е с малък до среден размер, със силен аромат и сладък вкус. Много деликатна, бере се сутрин и се консумира до 48 часа.
Производствена зона
Община Тортона, на около 200 м над морското равнище.
Семена
Семената се възпроизвеждат и пазят от членовете на президиума. Всяка година производителите приготвят посадъчен материал, който се сади между август и септември.
Отглеждане
Ягодовите растения се отглеждат директно в земята като се следи за правилната пропорция от женски и мъжки растения във всеки участък. Малко преди да узреят, ягодите се покриват със слама, за да се предпазят от времето. Производителите използват тор (химическа тор, прилагана съгласно регионалните разпоредби за интегрирано земеделие преди сеитбата и по време на растежа на растенията) като се вземат предвид видът на почвата и хранителните вещества, използвани от растението. Тази практика се провежда по време на най-подходящите периоди, за да се поддържа или подобрява почвеното плодородие и да се избегнат ненужни концентрации на тор в почвата и отделянето на замърсители в подпочвените води.
Площ
Около 1,000 кв. км
Плевене
Ръчно
Обработка на почвите
Повърхностна обработка и покриване с найлонови покривала, за да се предотврати растежът на плевелите.
Агротехника
Съгласно регионалните изисквания за интегрирано земеделие.