Ако ти се напукват устните, ще направим балсам с масло от карите, кокос, малко етерично масло за аромат, а за червен блясък ще добавим сушено червено цвекло. Това препоръчва за предпазване на устните 29-годишната Стойна Бонева от Банкя. Против изпотяване тя има своя рецепта за домашен дезодорант – смесват се равни части царевично нишесте, сода бикарбонат и кокосово масло. А за себорея най-добри са обливките с оцет – косата се заздравява, а сърбежът веднага спира. Отварата от лайка и коприва също са подходящи за поливане на косата и не я омазняват, казва младата жена. Тя е сред съвременните народни лечители, готови да споделят своето познание с всеки, за да помогнат и направят добро.Сега Стойна е на път да отвори собствен магазин за билки, подправки и прясно смлени брашна, но докато стигне дотук е минала дълъг и трънлив път, сякаш осеян с клонки от любимите й шипкови храсти.От малка е научена на къщна и дворна работа –сестра на двама по-големи братя, тя често помага в домакинството. „Възпитани сме в работа и любов“, казва Стойна. А любовта към труда идва от дядо й, родом от Ябланица, Софийско. За да построи къща в Банкя, дълго време изкупувал строителни материали и суровини, ходел и събирал тук малко бетон, там малко цимент…Умувал дали да направи къщата в Банкя или в малко село до Костинброд, но си помислил: „Щом царят живее в Банкя, и аз ще ида там!“. „Така със синовете и приятелите си построява къща на три етажа с голям двор, там сме израснали всички. Учеха ни да косим с братята и братовчедите ми, имахме табло и всеки печелеше точки със своята коситба. Оттам ми е връзката с природата“, казва Стойна.На труд се учи и в семейния ресторант, който баща й и чичо й отварят в Банкя след гурбет в Германия. „Въртяха го сами, майка всяка сутрин в 6 часа отиваше да запали камината и ние, деца по на 8-9 години, помагахме с каквото можем на бара, събирахме чаши, миехме чаши“. Пак по това време Стойна се свързва завинаги със селото – съботите и неделите прекарва в костинбродското село Дръмша, откъдето е баба й. Дядо й навремето карал прясно мляко в района, видял баба й на полето и направо си я взел за булка в Банкя. А от 13 години и родителите на Стойна живеят там, след като дали банкянския ресторант под наем.„Като малка нямах някаква ярка мечта какво искам да стана – завърших основно образование в Банкя, записах после моден дизайн в София, след това завърших и “Финаси”. Бях в частен, скъпоплатен университет, без да си двам сметка какво ще ми донесе, какво ще работя след това. Четири години минаха като в мъгла“, спомня си Стойна. Като се дипломира отива да работи в счетоводна къща и и отнема точно месец, за да разбере, че не е родена за финансист, че нито разбира работата с цифри, нито й доставя удоволствие. Потиска се от мисълта, че няма път в живота и че нищо стойностно не е направила и така решава да потърси късмета си в чужбина. Заминава с Малта със свой познат от Банкя, за да си делят разходите по квартирата. Най-напред почва работа като сервитьорка, после българи я свързват с частна фирма за почистване. В началото чисти дискотеки – „никога няма да забравя миризмата на цигари и алкохол рано сутрин!“, местят я при италианка, която държи стаи под наем, после става камериерка в хотел. Работи там, докато разбира, че чисти 30 стаи на ден, а не 15, колкото е в договора й, и че супервайзърите минават преди нея да съберат бакшишите. „Така отидох в един ресторант да мия чинии. Доставяха им десерти в стъклени чаши, които те хвърляха. Хрумна ми да събирам чашите и да правя свещници. Купих си дребни материали и направих няколко, така реших да пробвам да изляза на улицата“. Стойна си купува маса, изработва 50 арт свещници, чуди се дали първия ден ще й стигнат, но….не продава нито един. Дълги дни се мъчи със стоката – малка, слабичка, влачи тежката маса с свещниците, а продажби няма. Една рускиня, която прави бижута от мъниста, й казва, че на улицата вървят такива украшения, а не нейните свещници.Започва уроци по бижутерство, прави големи накити от мъниста и на следващото лято отново заминава за Малта с готов бизнес проект. „Баща ми и един негов приятел ми изработиха маса от куфар с крачета, работех добре, изкарвах добри пари на улицата, бях щастлива, така мина и това лято“. Прибира се в България с идеята пак да замине за Малта, но решава с братовчедка си да пробва търговия с алкохол и цигари. Отварят павилион в Банкя, работата потръгва, но в един момент им дотежава и продават бизнеса с малка печалба.Любов става причината Стойна да замине за Норвегия. Там работи като сервитьорка на блок маса в ресторант, изкарва курсове за маникюр, но животът в северната държава не й понася. Не е щастлива, стресът е голям и заради това отключва себореен дерматит. Така започва да чете за състава на различните продукти, за консервантите, за химията в козметиката. Открива лечебните свойства на лайката, прави си отвара и още с първото обливане на косата чувства облекчение. „Запалих се по идеята с природното лечение и лечебната козметика, започнах да си бъркам кремчета, купих си твърд шампоан с натурални масла и съставки“, разказва Стойна. Любовната й връзка не потръгва и тя се завръща в България. Почва работа в магазин за дрехи втора употреба. Ежедневният контакт с материи, третирани с тежки химикали, отново обостря дерматита й, в допълнвение развива и алергия към прах. „Изкарах година и половина там и казах край. Започнах да разбирам, че щом тези природни продукти и билки помагат външно, трябва да имат по-силен ефект, ако ги прилагам вътрешно. Започнах да се вглеждам и с какво се храня“. Стойна се увлича по йогата, а в залата среща и други хора с нейния начин на мислене. Запознава се с дама хомеопат, която й разкрива тайните на билковите тинктури и хранителните добавки. „Така започнах да се лекувам изцяло с тях. Толкова много повярвах в това, а и полека-лека семейната жилка от ресторантьорския бизнес сякаш се прояви, че започнах да мечтая да имам едно място, където да събирам хора с подобни на моите виждания и стремежи и да споделяме опит“, разказва Стойна. Така стига до проекта си за кафе-сладкарница с насипни билки, подправки и мелене на различни брашна на място. Идеята е напитките да са от билки и сиропи, а десертите да са сурови. На този етап Стойна не мисли за производство, а търси съмишленици, с които да направи затворен цикъл. „Ще продавам стъкленици за направата на домашни козметични продукти. Планувам да провеждаме работилници и беседи по различни теми“, казва младата жена.Намира помещение в Банкя, плаща на архитект и въпреки многото усилия и похарчени средства, общината отказва промяна на статут. „Проектът се провали, но явно така е трябвало да стане, защото след това заминах да работя на морето като управител на заведение в село Варвара. Беше тежко, но добих безценен опит – как се обслужват толкова хора, как се зарежда, как се използват остатъците от храна, колко работници ти трябват, какви суровини“, благодарна е Стойна. След края на сезона намира ново помещение в Банкя, което вече обзавежда. Докато се уреждат нещата с отварянето на сладкарницата, тя решава да работи в магазин за био продукти, за да трупа опит и знания.За да изчисти проекта си от излишни неща, а помещението да отговаря на всички изисквания на Българската агенция по безопасност на храните, й помагат лекторите от Академия “Пендара”, които правят обучение за начинаещи малки предприемачи и фермери. Академия “Пендара” помага на тези, които искат да започнат бизнес с храни. През април и май миналата година се проведе в София и Варна, а плановете са тази година да се проведе в периода 5-7 юни в София. „Водена от нашия експертен екип, програмата развива уменията на обучаващите се да изготвят сами своята технологична документация (HACCP) и бизнес плана си, насочва ги към успешните практики в областта на местните храни и ги запознава с много практически примери”, припомня инж. Гергана Кабаиванова, ръководител на Академия „Пендара” и управител на Фондация „Локалфууд.БГ”. Така участниците в обученията, сред които и Стойна, получават експертна помощ за стартиране на своите малки производства. „Пендара“ ме запозна с процеса на случване на нещата от чисто документална страна и ме срещна с производители, с които бих работила с радост. Най-ценното са контактите, които създадох. Там ме накараха да се замисля за българското – всички тези хора, които произвеждат български суровини по български рецепти с наши си умения, искам да вкарам и това в моята идея“. И го прави – в синхрон с философията си за опростяване на нещата Стойна открива големите ползи за здравето в билките, природните лечители. Така разработва рецепта за домашен тоник за лице от лайка и коприва, слага и малко зехтин и масло от чаено дърво като естествени консерванти. „Действа тонизиращо, освежаващо, избелващо. И усещането е за чистота, човек се чувства чист“. Като самата Стойна.Автор: Екатерина Терзиева
