Поемаме отново по криволичещия път към края на Родопите. Оставили сме Смолян зад гърба си, а пред нас започват да се редят вече любимите имена – Смилян, Кошница, Ухловица, Бориково надясно, Черешово малко по-нагоре, хоп Могилица с гордия Агушев конак и най-накрая, потънала в пролетно оперение – Горна Арда. Този път водим голяма група и скъп гост – слънчевото момиче Мария Жекова, която е обещала да редува своите родопски приказки с любими рецепти и местни истории.Вечерта е подплатена с боб чорба и качамак, обилно полят с домашно масълце при гостоприемния Людмил от къща за гости “Каменови” в Могилица.На сутринта поемаме към Горна Арда, където цялото дамско войнство ни чака, начело с любезната кметица Елвира. Захващаме се да точим, стържем, кълцаме и бъркаме. Ще правим пататник и клин, ама не един, а цели пет вида – с картофи, със зеле, с ориз, с коприва и със спанак. Тайната е проста – корите да са ръчно разточени, плънката да е от градината, кравите и кокошките, а тавата да се пече на огън навън. Е, има известен майсторлък при обръщането, но с повечко опити ще се научим! Клиновете са изпечени. Поливаме ги с бърканица и пивко бяло винце и се чудим колко бързо свършиха. Ред е на носиите, хората на тучната трева, снимките на Жоро и усмивките на Мария.Денят вече е преполовил, а нас ни чака път. Понасяме се през пролетната гора над селото и полека се изкатерваме до изворите на река Арда. Пийваме по една студена вода, придружена от закачките на водача ни Федя и се отправяме за снимки на браздата между България и Гърция. Доволни стигаме до Гераница, където се оглеждаме за хобитите, които явно живеят в сладурските дървени къщички край реката. Нямам ги, но пък получаваме кафе и заслужена почивка след прехода. Вечерта Людмил ни чака с трахана чорба от боб, царевица, жито и овнешко месо. Всички вече знаем къде държи домашния мавруд от Куртово Конаре и смело си наливаме. Завършваме този паметен ден с крем карамел.Неделята започва ударно с домашна баница и пещерата Ухловица. Продължаваме към Смилян, където ни очаква Милкана от “Млечен дом”, за да ни преведе през света на родопските сирена и не само. Научаваме разликата между кашкавал и твърди сирена, опитваме наред и завършваме с най-божественото кисело мляко със сладко от боровинки. И ако някой ви каже, че има по-вкусен десерт от това, не му вярвайте!”
