– Инж. Кабаиванова, по време на обсъжданията на правилата за прилагане на подмярка 16.4, която ще подкрепи фермерските пазари у нас, изразихте опасения, че разписана по този начин създава реален риск от източване на средствата. Какво поражда тези Ваши съмнения?
Подмярката за подкрепа на местните пазари е много необходима за развитието на малките фермери и преработватели на храни, но концепцията й е отпреди 6 години, когато фермерските пазари тепърва прохождаха. Така както сега са разписани определенията за местни пазари, ограниченията за бенефициери и приоритетите за бенефициенти, не се взима предвид опитът на фермерските пазари.
Сегашните правила дават възможност на по-големи производители да си направят фермерски пазари и по този начин да променят изцяло концепцията им. Целта е подмярката да подкрепи легалната търговия с фермерски продукти, а не със средствата по нея да се създадат тържища на едри предприемачи и търговци на индустриални храни, каквито и без това съществуват и подвеждат потребителите.
Има условие произходът на продуктите да е до 75 км от мястото на провеждане на фермерския пазар, на което ще отговорят много малко местни производители, тъй като броят им все още е ограничен Само и само да се получи фермерски пазар, за участие в него ще бъдат поканени големи производители, които да подкрепят събитието и по този начин формално да се отговори на изискванията. Иначе казано ограниченията за участие на производители само от планински райони трябва да се разширят и да се даде право на участие и на производители от полупланински райони.
Инж. Гергана Кабаиванова е управител на фондация „Локалфууд.БГ” и инициатор за създаването на първите фермерски пазари у нас. Завършила е Университета по хранителни технологии, специализирала е маркетинг. Създава първия биомагазин в Пловдив. През 2013 г. инициира първия у нас фермерски пазар, на който производителите на екологични земеделски храни се срещат с потребителите. Оттогава насам такива пазари за фермерски продукти вече се организират всяка седмица на много места в страната. От началото на 2019 г. ръководи програма “Пендара” , по която е създадена академия за обучение на начинаещи производители на фермерски храни и се провеждат политики за изсветляване на сектора. Инж. Кабаиванова е член на работната група „Малки стопанства и къси вериги на доставка“ и при разискването на правилата за прилагане на подмярка 16.4 преди два дни тя подкрепи промени в полза на малките производители и микропредприятия
– Има ли други слаби места в условията по подмярката, които да позволят източването й?
Има риск големи компании да отговорят формално на условията за малко земеделско стопанство и да получат средства, предназначени за малките. Затова предложихме прецизиране на условията. Сега записаният приоритет в програмата е най-малко 75% от земеделските стопани, участващи в обединението за къса верига на доставки или местен пазар, да попадат в категорията малки земеделски стопанства (с икономически размер между 2000 и 7999 евро стандартен производствен обем или да са одобрени за подпомагане по мерките, включени в Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства от ПРСР 2014-2020). Ние искаме малките производители по тази подмярка да бъдат определени и по дефиницията за микропредприятия по смисъла на ЗМСП Целта е средствата да отиват целево при малките, тъй като има много преработватели и фирми с малки земеделски стопанства, но с големи обороти и персонал. Никой не иска големите производители с индустриални количества продукти и преработена продукция да се представят като малки земеделски производители.
– А защо само от полупланински и планински райони, нима отгледаните в полето плодове и зеленчуци, произведените в равнината млечни и месни продукти да не заслужават да достигнат потребителите?
Приоритетите на Програмата за развитие на селските райони в този програмен период са именно планинските райони. При разписването на подмярката са се опитали да вмъкнат този приоритет, сега ние искаме да го разширим и да бъде дадена възможност за участие и на фермери от полупланинските райони. Ограничението важи само за производителите, но мястото на пазара може да е в радиус до 75 км от мястото на производство на предлаганите продукти.
– Как се развиха фермерските пазари от създаването си преди 6 г. досега?
В страната има над 20 действащи фермерски пазари, които се утвърдиха като устойчиви модели за развитието на малките производители. Те събудиха огромен потребителски интерес и култура, които се пренесоха не само в градските общности, но и в модерните ресторанти в цялата страна, в магазини, дори и в някои хипермаркети. Мотивираха десетки производители да излязат от сивия сектор, да развият иновативни продукти, маркетингови подходи и канали за директни продажби, подобриха значително общото представяне на фермерските и занаятчийските храни и не на последно място – подобриха отношението на БАБХ към тези храни.
Причината за бума на фермерските пазари е, че те бяха инициирани от гражданското общество, което търси алтернатива на индустриалните храни – златна ниша, потърсена от самите потребители. Към момента обаче потребителският интерес изпреварва значително предлагането, заради което подмярка 16.4 ще бъде много ценна. Би следвало тя да балансира пазара и да доведе до повече регистрирани производители, като стъпи на вече успешния опит на фермерските пазари.
– Може ли потребителите да са уверени, че храната, която купуват от фермерски пазари, е чиста и натурална?
Към момента това е водещото изискване, по което се избират производители за пазарите, това е и приоритет на повечето организации, които провеждат пазарите. Гаранция за това са личните контакти и потребителският контрол, който осъществяват самите посетители на пазара във фермите и производствата. Част от фермерските пазари правят лабораторни анализи на предлаганите продукти. Вярвам, че всички производители са регистрирани по Закона за храните или Наредба 26.
– Понякога потребители се оплакват, че в тези пазари участват и прекупвачи. По какъв начин тази лоша практика може ли да се пресече?
Като се проследява документацията – това, което земеделските производители са декларирали, че произвеждат върху съответната площ, да отговаря на това, което е на пазара. Организациите, които правят фермерски пазари трябва да извършат вътрешен контрол. От друга страна самият пазар изхвърля подобни недобросъвестни участници, тъй като потребителите на фермерски продукти са с висока потребителска култура и ясното очакване да получат качествен, натурален продукт от първичния му производител. По тази мярка трябва да се насърчава включването на браншови организации, които работят за опазването на традиционни български породи животни и сортове плодове и зеленчуци. Те също трябва да са ангажирани с осъществяването на такъв контрол.
– Организацията, на която сте управител и която организира фермерски пазар в Пловдив, как работи за изсветляването на сектора?
Разработили сме програма „Пендара” за обучение и регистрация на малките производители, която се координира от екип експерти в областта на контрола на храните и маркетинга. Мнозина имат чудесни идеи за нови и интересни продукти, но не знаят откъде да започнат или се страхуват да пристъпят към това, други се опасяват, че процедурата по регистрация е твърде скъпа и непосилна за тях. Тук се намесват нашите експерти, които помагат на бъдещите производители в първите стъпки, съветват ги как да подходят и им помагат в оформянето на документите за регистрация.
Вече проведохме първия обучителен тур за желаещи да изсветлят производството си на храни и фермерски продукти и да се регистрират. Участниците посетиха 12 успешни животновъдни ферми и земеделски стопанства в Северозападна България, чиито собственици разказаха за пътя, по който са минали, за да започнат производство. Предстоят още такива обучения, които ще анонсираме в нашия сайт Локалфууд.БГ и страницата на „Пендара” във Фейсбук.