Да пътуваш с кауза, да разказваш с душа, да вдъхновяваш с личен пример – това е пътят на Красимира Хаджинешева. С над 20 години опит в маркетинга, продажбите и събитийния мениджмънт, тя преминава от света на луксозните брандове към сферата на културния и уелнес туризъм, където намира своята истинска страст. Работила е с дестинации като Бутан, Близкия изток и Индийския океан, организирала е персонализирани преживявания за взискателни пътешественици и е изграждала устойчиви маркетингови стратегии за малки бизнеси с големи идеи.
Но зад професионалния ѝ профил стои дълбока лична мотивация – вярата, че пътуванията могат да лекуват, да свързват хората и да съхраняват културата. Днес Краси е посветена на това да разказва истории, да вдъхновява и да създава преживявания, които имат смисъл – както за туристите, така и за местните общности.
В следващите редове те срещам с моята близка приятелка Красимира Хаджинешева, която умее да превръща пътуванията в преживявания, а работата – в кауза. Чрез личния си път, вдъхновяващ професионализъм и топло присъствие, тя показва как културният и уелнес туризмът могат да бъдат не просто бизнес, а начин да дадеш стойност – на себе си, на другите и на местата, които посещаваш. Разговорът с нея е едновременно зареждащ, дълбок и много човешки – каквато е и самата тя.
Краси, как започна твоето пътуване в света на културния и wellbeing туризъм* и какво те вдъхнови да се посветиш на тази сфера?
Моето пътешествие в света на културния и wellbeing туризъм започна съвсем неочаквано през 2009 г., когато се преместих от София в Лондон. Само за няколко дни преминах от света на луксозния бранд мениджмънт към този на туристическия агент – на пръв поглед рязък завой, но всъщност едно от най-смислените решения в живота ми. Започнах работа с дестинации като Близкия изток, Индийския океан и Бутан, което ми даде възможност не само да пътувам, но и да опозная култури, традиции и ритуали отблизо.
Бързо осъзнах, че клиентите ми вече не търсят просто лукс и „почивка на плажа“, а искат да преживеят нещо смислено – да се докоснат до местната култура, кухня, ритъм на живот. Затова започнах целенасочено да събирам знания – за кулинарни традиции, ритуали, местни легенди – всичко онова, което превръща едно място в история, която си струва да бъде разказана. И това работеше – не просто продавах пътувания, а изграждах връзки и доверие с клиентите, които усещаха автентичността зад препоръките ми.
По-късно имах късмета да стана част от екип на нишова компания за wellbeing туризъм, ръководена от вдъхновяваща жена, която създаде бизнеса си от лична нужда – да намери „персонализирано презареждане“ в океана от предложения. От нея научих едно от най-важните неща в уелнес туризма – че слушането и разбирането на нуждите на клиента са в основата на устойчивото преживяване. Че заетите, динамични жени – основната ни аудитория – не търсят просто йога и масаж, а възможност да се свържат отново със себе си.
Това ме научи да разчитам „неказаното“ – онези малки индикации, които подсказват откъде идва напрежението и какво би донесло реална промяна. Имах практика да се обаждам на клиентките си след ваканцията – разговорите бяха зареждащи, защото в тях се усещаше нещо по-дълбоко: благодарност, вътрешно обновление, трансформация. Именно в тези моменти разбрах силата на уелнес и културния туризъм – не като продукт, а като лично преживяване.
Моите вдъхновения винаги са били разказвачите. Обожавам подкасти за култура и храна, историите на Майкъл Пейлин и Антъни Бурдейн, визуалната поезия на Chef’s Table – формати, които показват света не просто като дестинация, а като среща между земя, хора и история.
Най-вдъхновяващата дестинация, с която съм работила? Без съмнение – Бутан. Там туризмът е част от философията на щастието, а всяко преживяване – внимателно вплетено в местната култура. Бутан е ярък пример как един цял народ може да интегрира ценности, устойчивост и идентичност в туристическото си предложение. И макар днес да усещат натиска на масовия туризъм, техният модел остава светъл ориентир как да запазим смисъла, докато отваряме вратата към света.
Всички тези преживявания – лични, професионални, културни – ме насочиха към каузата да създавам и подкрепям пътувания, които имат дълбочина, грижа и смисъл. И вярвам, че именно такива преживявания са бъдещето – не просто за туристите, а и за местните общности, които имат какво да разкажат, стига някой да ги чуе.
Какво място заема България в сърцето ти и по какъв начин я носиш със себе си в ежедневието?
Въпреки че живея в Лондон вече 16 години, България остава дълбоко вплетена в ежедневието и идентичността ми. Преместването ми съвпадна с началото на нов професионален път, но връзката ми с родината никога не е прекъсвала. Разказвам за българските традиции, природа и кухня на колегите си, споделям вкусове и истории, които носят спомени – като ароматът на смокини, който мигновено ме връща на къмпинг „Смокиня“ от детството, или вкусът на черноморски сафрид, който не може да бъде заменен тук.
С годините разбрах, че храната, обичаите и езикът са моят жив мост към дома. Следвам българските традиции, пазарувам български продукти, чета съвременна литература от родината – не като носталгия, а като начин да съхраня своята културна цялост. За мен това не е просто сантимент, а отговорност – да разказваме за България, да я носим със себе си и да я представяме с гордост, където и да сме по света.
Кое място в България те вдъхновява най-силно и къде би завела чужденци, за да усетят истинския дух на страната ни?
Макар че съм родена в Бургас и морето винаги ще бъде моята първа любов, ако трябва да покажа на чужденци същността на България, бих ги завела в Родопите. Това е място, което не просто се посещава, а се преживява – със своята магнетична природа, топли хора, живи традиции и неподражаема кухня. Там всяко селце носи история, всяко ястие – връзка с миналото, всяка гледка – усещане за покой.
Бих започнала пътешествието с Широка лъка, после към Триград, Дяволското гърло и Белинташ, където изгревът е ритуал сам по себе си. А по пътя – катми, пататник, чеверме и гъсто родопско кисело мляко, съчетано с ароматно местно вино. В Родопите усещаш бавния ритъм на живота, който лекува. За мен това е душата на България – тиха, силна и истинска.
Според теб какви са най-ценните уроци, които културният туризъм носи както на пътуващите, така и на местните общности?
За мен един от най-ценните аспекти на културния туризъм е възможността за дълбоко човешко свързване – онова, което надхвърля снимките и забележителностите. Когато пътуваме с отворено сърце, започваме да разбираме по-добре себе си и другите. А когато местните общности се включат активно, това не просто съхранява тяхната култура – то я прави видима, жива и значима.
Днес хората все повече търсят преживявания, които имат смисъл – бавни пътувания, локални вкусове, истински срещи. Именно в това се крие потенциалът на малките места и на автентичните разкази. Но е важно да бъдем честни. Прекалената употреба на думата „автентично“ и повърхностното „озеленяване“ на туризма могат да разклатят доверието.
Истинското бъдеще е в баланса – между технологии и човешки подход, между растеж и устойчивост, между турист и домакин. Защото културният туризъм не е просто откриване на нови места – той е откриване на нови перспективи.
Какви са най-големите предизвикателства при организирането на преживявания, свързани с wellbeing и културно наследство, особено когато таргетът са международни туристи?
Едно от най-големите предизвикателства в културния и уелнес туризъм днес е шумът от информация и огромното разнообразие от оферти. Туристите са залети с избори, но често не знаят какво точно търсят – а още по-рядко разпознават стойността зад преживяванията, които съчетават местна култура и лично възстановяване.
Уелнес туризмът се развива бързо, но често се свежда само до спа и йога, без по-дълбока връзка с мястото и хората. А истинският потенциал е в цялостния подход – движение, природа, храна, духовност и човешка топлина. България има невероятни дадености за това – с енергийните си места, с традициите, с живите си общности. Но ни липсва разказът, контекстът, усещането за уникалност.
Друг сериозен въпрос е: как да достигнем до хората, които дори не знаят, че имат нужда от такова преживяване? Отговорът е в историите – в емоционалната връзка, в човешкия елемент. Туристът трябва да почувства, че не просто ще „отиде някъде“, а ще се върне различен. Това изисква ясно послание, автентичност, лекота в процеса на резервация и дълбочина в самото преживяване.
Предизвикателствата са много – включително стереотипите за региона и липсата на глобална разпознаваемост. Но вярвам, че с постоянство, професионализъм и уважение към културното наследство можем да променим това – и да покажем, че България не просто има какво да предложи, а има какво да разкаже.
*Wellbeing туризмът, или туризъм за благосъстояние, е форма на туризъм, която се фокусира върху подобряване на физическото, психическото и духовното здраве на пътуващите. Той включва дейности като спа процедури, йога, медитация, здравословно хранене и други практики за релаксация и възстановяване. Целта е да се постигне вътрешен баланс и чувство на благополучие по време на пътуването. Често се свързва с пътувания до природни райони или специализирани центрове за уелнес.
