Ако днес тръгнеш на обиколка из българските села, все още можеш да срещнеш табели с надпис „Свободни стаи”. Те по всяка вероятност не са актуални вече, но напомнят как започна всичко това.
Преди „гостоприемство“ да се превърне в маркетингов термин, то си беше част от естествената битова култура. Някъде в края на 70-те, началото на 80-те години, покрай Черноморието и из планините се появиха първите квартири. Хората отваряха домовете си за летовници – не за да правят бизнес (или поне не го наричаха така), а просто защото “така се правеше тогава”. Отдаваха стая, понякога само легло – без резервации и без “cena?” на лично във Фейсбука… но пък имаше „Квартирно бюро“, което с най-невинна сериозност подреждаше кой при кого да спи, сякаш уреждаше мястото ти в Партията.
След 1989 г. всичко започна да се променя. Частните квартири се появиха в туристическите справочници, а местните започнаха да виждат възможност за доход. Туристите ставаха повече, а удобствата – все по-важни, макар че по онова време всичко беше все още импровизация.
Истинският повратен момент за селския туризъм дойде с влизането на България в ЕС. Европейските фондове и пазарното търсене отвориха вратата за съвсем нов тип предприемачи – такива, които превърнаха заниманието с отдаване на стаи под наем в бизнес за настаняване.
През 2013 г. влезе в сила актуалният Закон за туризма, който определя „къща за гости“ като обособен тип туристическо място за настаняване. От завареното положение с „ребрандиране“ на квартирите в стаи и къщи за гости от домашен тип, новите обекти за селски туризъм започнаха да се проектират, финансират, оборудват и управляват по модел, който вече звучи сериозно: с архитектурен и бизнес план, с уебсайт или Facebook като минимум. Дотук добре, но именно заради европейските фондове се появи и един парадоксално български сюжет – злоупотребите. Скандалът с така наречените „къщи за тъщи“ се превърна в национален гаф. Оказа се, че немалко от обектите, построени с европейски средства, никога не са приемали реални туристи. Те са си останали вили за роднини – „къщата е за гости, но само ако гостите са снаха ти, шурея или кума“. Това хвърли сянка върху всички – дори върху онези, които истински вярваха в това, което правят, и работеха с мисия. И точно този удар по доверието ясно показа, че бъдещето на селския туризъм няма да се гради само с пари и сгради, а с ново разбиране за стойността, която предлагаш.
Днес в глобален мащаб вече не е достатъчно да имаш само сграда, легла и хубав чардак – туризмът се промени. Хората търсят преживяване, история и емоция, които да запомнят. Успехът не е в луксозните възглавници, а в усещането, което ще оставиш у госта – дали ще го научиш да меси и пече хляб в пещ, ще го поведеш на разходка за билки, или ще му разкажеш легендата за камъка пред къщата.
Ако сега погледнем на запад от нашите граници, ще видим примери, които показват, че това не е утопия, а напълно реален път.
В Хърватия селския туризъм измина пътя от почти незабележим сегмент извън морския сезон до стратегически приоритет с ясна държавна подкрепа, европейско финансиране и успешни семейни модели. Например, Kezele е семеен бизнес и грижа от години. Бизнесът на фамилията започва от любовта към виното и традициите и превръща стопанството си в емблема за района. Дървени къщички, вино от собствените лозя, домашна храна, работилници, мини зоопарк, обиколки с каруца – децата тичат боси по тревата, а възрастните отпиват Škrlet и се потапят в звуците на хармониката. Този туризъм е доста непонятен за нас… все още.
Румъния също преминава през трудна еволюция. Но за разлика от нас, от пълна неорганизираност бързо се ориентира към създаване на реални асоциации, които обучават, подпомагат и структурират малките домакини. За пример ще дам Castelul Maria, чиято история започва със спасяването на една красива рушаща се сграда – днес еталон за високо качество, но дълбоко вкоренен селски туризъм в Трансилвания. Съчетава прекрасна архитектура и природа с бутиково, топло румънско гостоприемство. На това място домакините посрещат гостите си с елегантна трансилванска кухня, в която местните продукти и традиционните рецепти се поднасят с изискано, почти аристократично усещане.
Но нито Хърватия, нито Румъния имат повече ресурси от нас. Разликата е – те са осъзнали, че дългосрочният успех се гради върху знание, устойчивост и преживяване.
В България все още се колебаем между старата представа, че туризмът е просто „да пуснеш някой да спи в къщата ти“, и новата вълна от предприемачи, които искат да създадат не само мястото, а и усещане за живот в него. Това е ключов момент. Защото от тук насетне, къщите за гости ще се разделят на два типа: онези, които ще продължат да предлагат само легло… и онези, които ще се научат как да предлагат качество и спомен.
Ако си от втората група и усещаш, че твоето място има какво да разкаже, но не знаеш как точно да го изразиш, как да го опаковаш като преживяване, как да го покажеш на света, тогава може би е време да вложиш не в нова дограма, а в себе си.
Затова създадох курса „Вдъхнови се за преживявания“ – практически и ориентиран към собственици на къщи за гости, които искат да надграждат. В него ще научиш как се създава преживяване – от идея до оферта. Как да се свързваш с гостите си преди да са пристигнали. Как да разказваш история. Как се създава не просто услуга за настаняване, а чувство, връзка, възхищение.
И защото вярвам, че точно сега е моментът да направим крачка напред, до 15.09.2025 г. ти давам 50% отстъпка за достъп до курса. За да я получиш, използвай промо код UPPSELLSKO в поръчката си.
Българските села имат какво да покажат. И е време да го направим както трябва.
Снимка на корицата: проект „Ретро апартамент” в Димитровград
