Това, което отличава Старожелезарският старец от другите бабеци е анасоновия привкус на семената от копър.”Старожелезарският старец се приготвя от свинско месо от бут, което навремето нашите баби и дядовци са кълцали, а сега ние смиламе на едро. На килограм месо добавяме 40 г сол и още толкова домашен червен пипер, които са естествени консерванти. Слагаме 3-4 г черен пипер и 8-10 г копър. В някои домакинства добавят и малко кимион. Всичко се омесва добре и се оставя да престои едно денонощие”, разказва Донка Салиева, самодеец към читалище „Тодор Драганов Пашкулов – 1928 г.” в с. Старо Железаре.След това сместа се премесва и се пълни не в свински стомаси, както някога, а в свински мехури. Важно е те да са напълнени плътно, за да не остане въздух, който да развали деликатеса. Отгоре се залепва и се оставя да „завехне”, после се притиска с тежест, докато добие желаната форма, обяснява Донка Салиева.После мнозина прибират изсъхналите колбаси във фризера, но тертиплиите още ги пазят заровени в пепел, за да не ги повредят насекоми и гризачи. Като ги извадят от там, приличат на камъни – твърди и сиви. Но като ги разрежат, „зяпват“ с яркочервен цвят и неповторим аромат. Първите старци се ядат на гроздобер, който в Старо Железаре започва след средата на август, но дъхавите колбаси могат да траят още много месеци. Сега няма много прасета в селото и месото се купува, но в миналото многобройните животни са били отглеждани полудиво и са се хранели с храна от полето – идеалния хранителен режим за вкусно и качествено свинско.Старецът някога е бил почти символ на разточителството, предвид скромната жътварска храна, която възрастните хора от селото си спомнят от детството – малко сирене, лук, хляб и шарена сол в дървени похлупаци. Понякога добавяли прародителя на днешния таратор – студена чорба от краставици, оцет, чесън и вода. По празници се отпускали повече и тогава готвели ястия, които и днес са любими в селото: лучено пиле с чесън, петел с кисело зеле, зелник с туршия. През зимата се е приготвяла и клинка – чорба от праз, сушени сини сливи, зелев сок и червен пипер, която се „замътвала“ с брашно.
