Ще се качиш в Могилица на УАЗ-ките Мария и Сафарито с Федя и Захари. Ще закатериш нагоре през Бориково, където Росен гледа пъстърви в бистра изворна вода и си ги знае по име. После животът ти ще мине като на лента на ръба на сипея, а в стомаха ти кротко ще се бълникат няколко катми с рачел, пататник тук, клин там и много, много боб. Преживееш ли и това, ще стигнеш до Типицето – пещера, в която мечките са полягали с кеф, а гората редува габър с бук, джудже с хобит.
И нагоре, нагоре, до Платформата. А там тази ми ти Родопа позира на Ван Гог в пълния си блясък, излегнала се чак до Гърция.
Следват едни неописуеми свински пържоли и лук, печени на тикла насред по августовски руси ливади, окъпани от слънце и загладени от отбор родопски телета.
И пак надолу, надолу сред хвойна и глогинки, правиш джин наум, привиждат ти се мечки, а береш дива мента с дъх на… ама нито на тази мента, нито на онзи джоджън, а на нещо друго, съвършено.
И като стигнеш долу се сещаш, че си си оставил якето и значителна част от сърцето горе. И си казваш нищо, като ми мине от уазката пак ще се кача да си ги взема. Или?…
Пътешествието започва от вас. Pendara.bg е само компасът!
Къде да откриете това приключение?
👉 Изтеглете Карта 7: Момчиловци, Смолян
