Европейският съюз води следната политика по безопасност на храните:
- ЕС договори стандарти за гарантиране на хигиена на храните, здраве и хуманно отношение към животните, здраве на растенията и за контролиране на замърсяването от външни вещества, като например пестициди.
- На всеки етап се извършват проверки и се изисква вносът (например на месо) извън ЕС да отговаря на същите стандарти и да преминава през същите проверки като храните, произведени в ЕС.
- Датира от 2003 г.
- Защита на потребителите, като се гарантира плавното функциониране на единния пазар.
- Концентрирана върху концепцията за проследяване както на входа (например храни и фуражи за животни), така и на изхода (например първично производство, преработване, съхранение, транспорт и продажба на дребно).
- Въвежда нов подход „от обора до масата”, гарантиращ, че храната е проследима на всеки етап от хранителната верига, дори когато преминава през международни граници. Тя е в основата на подхода.
Част от най-използваните европейски регламенти (списъкът не е окончателен и предлага само обща информация относно безопасността на храните и фуражите):
- Безопасност на храни (Рег. (EC) 178/2002)
- Закон за здравето на животните – (Рег. (ЕС) 2016/429)
- Официален контрол (Рег. (EС) 2017/625 заменя Рег. (EC) 882/2004)
- Хигиенен пакет (Рег. (EC) 852/2004, 853/2004, 854/2004)
- Безопасност на фуражи (Рег. (EC) 183/2005)
- СЖП (въвеждащ Рег. (EC) 142/2011)
- Микробиологични критерии (Рег. (EC) 2073/2005)
- ГМ храни (Рег. (EC) 1829/2003 и 1830/2003)
- Материалите и предметите, предназначени за контакт с храни (Рег. (EC) 1935/2004)
- Хранене и етикетиране на храни (Рег. (EC) 1169/2011)
- Контаминанти (Рег. (EC) 1881/2006)
Хранителната верига
Хранителната верига обикновено започва във фермата, където някои храни вече могат да бъдат преработвани и продавани директно на потребителите чрез, например, селскостопански магазини (яйца, мляко, сирене, плодове или зеленчуци) или могат да бъдат консумирани във фермата. само по себе си, особено когато се практикува натурално земеделие. Въпреки това, по-голямата част от храната, която се консумира в ЕС, преминава от ферми надолу по веригата към производители на храни и напитки за последваща преработка или трансформация, а след това към търговците на храни и напитки или потребителските услуги, докато достигнат крайния потребител. Това „пътуване“ от стопанство към масата на потребителя обикновено преминава през различни търговци на едро и включва други доставчици на услуги, като транспорт и складиране и представлява хранителната верига.