Типично ястие за родопското село Могилица.
Ястието е разпространено в Турция, Сирия и Иран и по традиция се приготвя от пилешко месо, пшеница или ечемик. Съставките се смесват и се варят в голям казан на постоянен огън. Пшеницата е предварително накисната във вода от предния ден, а пилешкото е сварено и обезкостено. Хомогенизирането се получава с помощта на голям дървен чук, с който се „бият“ съставките, докато се варят в казана. Приготвянето е много трудоемко и изисква много често разбъркване и постоянна температура на огъня. Казва се, че най-вкусният кешкек е този, който е бит силно и дълго време. Ястието е обредно и най-често се консумира по време на религиозни празници, сватби и погребения.
Смята се, че славянската дума за каша произлиза от персийската дума kishk, или и двете думи произлизат от санскритската kashaya – „лековита напитка“.
Терминът кешкек също е свързан и с думата кус-кус, като за приготвянето на кешкек някога е бил използван кус-кус от ечемичени зърна.
Турция регистрира традицията за приготвяне на церемониален кешкек в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО през ноември 2011 г.
На островите Лесбос и Самос кешкек се приготвя в летните нощи, когато се коли церемониален бик.
У нас кешкека е популярен сред арменските общности.
В Могилица той се приготвя от овче месо.
Продукти
(За 100 порции): 10 кг пшеница, 20 кг овче месо, 1 бутилка олио, сол
Приготвяне
Олиото, водата и кокалите от агнето се слагат в казана, отгоре се реди месото и най-отгоре булото. Изсипваме пшеницата, която предварително е измита през 7 води. Прибавяме студена вода 4 пръста над пшеницата и слагаме на огъня да заври и поеме
водата. Долива се само вряща вода и се вари на тих огън 5-6 часа ако е шилешко, и 7-8 часа, ако е овче. Маха се от огъня и се вадят костите, соли се на вкус. Със специални чукове почва да се трие кешкекът до получаване на хомогенна смес. Всичко се пипа с подсушени и топли прибори, за да не вкисне.